Йов 8

Библия, ревизирано издание

1 Тогава савхиецът Валдад отговори:2 Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата? (Бит 18:25; Вт 32:4; 2 Лет 19:7; Йов 34:12; Йов 34:17; Дан 9:14; Рим 3:5)4 Ако синовете ти са съгрешили пред Него и Той ги е предал на последствията от[1] беззаконието им; (Йов 1:5; Йов 1:18)5 ако ти прилежно би потърсил Бога, ако би се помолил на Всемогъщия, (Йов 5:8; Йов 11:13; Йов 22:23)6 тогава, ако ти беше чист и правдив, непременно сега Той би се събудил да работи за теб и би направил да благоденства праведното ти жилище;7 и при все да е било малко началото ти, пак в сетните си дни ще имаш много повече.8 Понеже попитай, моля, предишните родове и внимавай в изпитаното от бащите им (Вт 4:32; Вт 32:7; Йов 15:18)9 (защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, тъй като дните на земята са сянка); (Бит 47:9; 1 Лет 29:15; Йов 7:6; Пс 39:5; Пс 102:11; Пс 144:4)10 не искат ли те да те научат и да ти явят, и да произнесат думи от сърцата си?11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?12 Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева. (Пс 129:6; Ер 17:6)13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на нечестивия ще загине. (Йов 11:20; Йов 18:14; Йов 27:8; Пс 112:10; Пр 10:28)14 Надеждата му ще се пресече; упованието му е паяжина.15 Той ще се опре на къщата си, но тя няма да устои; ще се хване за нея, но няма да издържи. (Йов 27:18)16 Той зеленее пред слънцето и клончетата му се простират в градината му;17 корените му се сплитат в грамадата камъни; той гледа на камъните като на дом.18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял. (Йов 7:10; Йов 20:9; Пс 37:36)19 Ето това е радостта от пътя му! И от пръстта други ще поникнат. (Пс 113:7)20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подири ръката на злотворците.21 Все пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възклицание.22 Онези, които те мразят, ще се облекат със срам; и шатърът на нечестивите няма вече да съществува. (Пс 35:26; Пс 109:29)