1А Исус отиде на Елеонския хълм.2И рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше.3И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха:4Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.5Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея? (Лев 20:10; Вт 22:22)6И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.7Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен[1], нека пръв хвърли камък по нея. (Вт 17:7; Рим 2:1)8И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.9А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред. (Рим 2:22)10И когато се изправи, Исус и каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди?11И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече. (Лк 12:14; Йн 3:17; Йн 5:14)
Исус Христос – Светлината на света
12Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. (Йн 1:4; Йн 1:9; Йн 3:19; Йн 9:5; Йн 12:35; Йн 12:36; Йн 12:46)13Затова фарисеите Му казаха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно. (Йн 5:31)14Исус им отговори: Макар Аз сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде идвам и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам и накъде отивам. (Йн 7:28; Йн 9:29)15Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. (Йн 3:17; Йн 7:24; Йн 12:47; Йн 18:36)16И даже ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но сме Аз и Отец, Който Ме е пратил. (Йн 8:29; Йн 16:32)17И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. (Вт 17:6; Вт 19:15; Мт 18:16; 2 Кор 13:1; Евр 10:28)18Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене. (Ис 42:1; Йн 5:32; Йн 5:37)19Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Моя Отец; ако познавахте Мене, бихте познавали и Моя Отец. (Йн 8:55; Йн 14:7; Йн 16:3)20Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл. (Мк 12:41; Йн 7:8; Йн 7:30)21И Исус пак им каза: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. (Йн 7:34; Йн 8:24; Йн 13:33)22Затова юдеите се питаха: Да не би да се самоубие, че казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете?23Исус им каза: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. (Йн 3:31; Йн 15:19; Йн 17:16; Кол 3:1; 1 Йн 4:5)24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете. (Мк 16:16; Йн 8:21)25Тогава те Го попитаха: Ти кой си? Исус им каза: Аз съм именно това, което ви говоря отначало.26Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света. (Йн 3:32; Йн 7:28; Йн 15:15)27Те не разбраха, че им говореше за Отца.28Тогава Исус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. (Йн 3:11; Йн 3:14; Йн 5:19; Йн 5:30; Йн 7:16; Йн 12:32; Рим 1:4)29И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно. (Йн 4:34; Йн 5:30; Йн 6:38; Йн 8:16; Йн 14:10; Йн 14:11)30Когато говореше това, мнозина повярваха в Него. (Йн 7:31; Йн 10:42; Йн 11:45)
За истината
31Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. (Ис 42:7; Ис 61:1; Рим 6:14; Рим 6:18; Рим 6:22)33Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни. (Лев 25:42; Мт 3:9; Йн 8:39)34Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха. (Рим 6:16; Рим 6:20; 2 Пет 2:19)35А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. (Бит 21:10; Гал 4:30)36И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. (Рим 8:2; Гал 5:1)37Зная, че сте Авраамово потомство; и все пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място у вас. (Йн 7:19; Йн 8:40)38Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. (Йн 3:32; Йн 5:19; Йн 5:30; Йн 14:10; Йн 14:24)39Те Му отговориха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чеда, Авраамовите дела щяхте да вършите. (Мт 3:9; Йн 8:33; Рим 2:28; Рим 4:16; Рим 9:7; Гал 3:7; Гал 3:29)40А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е правил. (Йн 8:26; Йн 8:37)41Вие вършите делата на баща си. Те му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога. (Ис 63:16; Ис 64:8; Мал 1:6)42Исус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. (Йн 5:43; Йн 7:28; Йн 7:29; Йн 16:27; Йн 17:8; Йн 17:25; 1 Йн 5:1)43Защо не разбирате онова, което говоря? Защото не можете да слушате Моето учение. (Йн 7:17)44Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. (Мт 13:38; 1 Йн 3:8; Юда 1:6)45А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.46Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не Ми вярвате?47Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. (Йн 10:26; Йн 10:27; 1 Йн 4:6)
Исус Христос и Авраам
48Юдеите Му отвърнаха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс? (Йн 7:20; Йн 8:52; Йн 10:20)49Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.50Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. (Йн 5:41; Йн 7:18)51Истина, истина ви казвам: Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт вовеки. (Йн 5:24; Йн 11:26)52Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт вовеки. (Зах 1:5; Евр 11:13)53Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?54Исус отговори: Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; (Йн 5:31; Йн 5:41; Йн 16:14; Йн 17:1; Д А 3:13)55и въпреки това не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. (Йн 7:28; Йн 7:29)56Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва. (Бит 15:6; Бит 22:16; Лк 10:24; Евр 11:13)57Юдеите Му казаха: Петдесет години още нямаш, а и Авраам ли си видял?58Исус им каза: Истина, истина ви казвам – преди да се е родил Авраам, Аз съм. (Изх 3:14; Ис 43:13; Йн 17:5; Йн 17:24; Кол 1:17)59Тогава взеха да хвърлят камъни по Него; но Исус се скри и излезе от храма, като мина сред тях; и така си отиде. (Лк 4:30; Йн 10:31; Йн 10:39; Йн 11:8)