1О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, (Съд 5:5; Пс 144:5; Мих 1:4)2както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,3когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти! (Изх 34:10; Съд 5:4; Съд 5:5; Пс 68:8; Ав 3:3; Ав 3:6)4Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат. (Пс 31:19; 1 Кор 2:9)5Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим. (Ис 26:8; Мал 3:6; Д А 10:35)6Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. (Пс 90:5; Пс 90:6; Фил 3:9)7И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни. (Ос 7:7)8Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка. (Ис 29:16; Ис 45:9; Ис 63:16; Ер 18:6; Рим 9:20; Рим 9:21; Еф 2:10)9Недей се гневи силно, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ. (Пс 74:1; Пс 74:2; Пс 79:8; Пс 79:13)10Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен. (Пс 79:1)11Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха. (4 Цар 25:9; 2 Лет 36:19; Пс 74:7; Ез 24:21; Ез 24:25)12Пред вид на това ще се въздържиш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност? (Пс 83:1; Ис 42:14)