1А асорският цар Явин, като чу за това, изпрати хора до мадонския цар Йовав, до симвронския цар, до ахсафския цар (И Н 10:3; И Н 19:15)2и до царете, които бяха на север в хълмистата страна, в пустинята Араба на юг от Хинерот[1], и в долината, и в Нафат-дор[2] на запад, (Чис 34:11; И Н 17:11; Съд 1:27; 3 Цар 4:11)3до ханаанците, които бяха на изток и на запад, до аморейците, хетите, ферезейците и йевусейците в хълмистата страна, и до евейците под Ермон в земята Масфа. (Бит 31:49; И Н 13:11; Съд 3:3)4И те заедно с всичките си войски – народ, многоброен като пясъка покрай морето, – излязоха с твърде много коне и колесници. (Бит 22:17; Бит 32:12; Съд 7:12; 1 Цар 13:5)5След като всички тези царе се събраха, дойдоха и заедно разположиха стан близо до езерото Мером, за да се бият с Израил.6Тогава ГОСПОД каза на Исус: Не се плаши от тях! Защото утре по това време Аз ще ги предам всички избити пред Израил; и ще прережеш жилите на конете им и ще изгориш с огън колесниците им. (И Н 10:8; 2 Цар 8:4)7И така, Исус и всичките войни с него излязоха внезапно против тях при езерото Мером и ги нападнаха.8И ГОСПОД ги предаде на Израил; и те ги поразиха и ги гониха до самия Сидон и до Мисрефот-маим, и до долината на Масфа на изток; поразяваха ги, докато не остана жив нито един от тях. (И Н 13:6)9Исус постъпи с тях, както ГОСПОД му заповяда: преряза жилите на конете им и изгори с огън колесниците им. (И Н 11:6)10По това време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя му с меч; защото преди Асор беше най-главното между всички тези царства.11Всички хора, които бяха в града, убиха с острието на меча и ги изтребиха като обречени. Не оставиха нищо живо и изгориха Асор с огън.12Исус превзе всички градове на местните царе, царете им залови и ги уби с острието на меча; изтреби ги, както беше заповядал ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей. (Чис 33:52; Вт 7:2; Вт 20:16; Вт 20:17)13Но Израил не изгори никой от градовете, разположени върху хълмовете, освен единствено Асор, който Исус изгори.14Всичката плячка на тези градове и добитъка им израилтяните плениха за себе си, а всичките хора убиваха с острието на меча, докато ги изтребиха; не оставиха нищо живо.15Както ГОСПОД беше заповядал на слугата Си Моисей, така Моисей заповяда на Исус. Така и направи Исус; не наруши нищо от това, което ГОСПОД беше заповядал на Моисей. (Изх 34:11; Изх 34:12; Вт 7:2; И Н 1:7)16Така Исус превзе цялата онази хълмиста земя и Негев, и цялата земя Гесен, равнината и пустинята Араба, хълмистата и равната земя на Израил, (И Н 10:41; И Н 12:8)17от възвишението Халак в посока към Сир до Ваалгад в Ливанската долина в подножието на планината Ермон; и залови всичките им царе, порази ги и ги уби. (Вт 7:24; И Н 12:7)18Дълго време воюваше Исус против всички тези царе.19Нямаше град, който да сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон. Всички градове бяха превзети с бой. (И Н 9:3; И Н 9:7)20Защото от ГОСПОДА стана да се закоравят сърцата им, така че да излязат против Израил на бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, а да ги изтреби, както ГОСПОД беше заповядал на Моисей. (Вт 2:30; Вт 20:16; Вт 20:17; Съд 14:4; 1 Цар 2:25; 3 Цар 12:15; Рим 9:18)21В онова време Исус дойде и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав и от цялата хълмиста земя на Юда, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им. (Чис 13:22; Чис 13:23; Вт 1:28; И Н 15:13; И Н 15:14)22Не останаха енакими в земята на израилтяните; само в Газа, Гет и Азот останаха някои от тях. (И Н 15:46; 1 Цар 17:4)23Така Исус превзе цялата земя, както ГОСПОД беше казал на Моисей. Исус я даде на Израил за наследство, като я раздели според племената им. И земята утихна от война. (Чис 26:52; Чис 34:2; И Н 14:1; И Н 21:44; И Н 22:4; И Н 23:1)