Захария 11

Библия, ревизирано издание

1 Отвори, Ливане, вратите си, за да изгори огън кедрите ти. (Зах 10:10)2 Ридай, елхо, защото падна кедърът, защото отбраните кедри се сринаха; ридайте, васански дъбове, защото непроходимата гора бе изсечена. (Ис 32:19)3 Глас се чува от ридаещи пастири, защото това, с което се славеха, бе разрушено – глас на млади лъвове, които реват, понеже Йордановото величие бе опустошено.4 Така казва ГОСПОД, моят Бог: Паси стадото, обречено на клане, (Зах 11:7)5 чиито купувачи ги колят и не се чувстват виновни; докато продавачите им казват: Благословен ГОСПОД, защото забогатях! И самите пастири не ги жалят. (Вт 29:19; Ер 2:3; Ер 50:7; Ос 12:8)6 Затова няма вече да пожаля жителите на тази земя, казва ГОСПОД; а, ето, ще предам хората – всеки в ръката на ближния му и в ръката на царя му; и те ще разорят земята и Аз няма да ги избавя от ръката им.7 И така, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото. (Соф 3:12; Зах 11:4; Мт 11:5)8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене. (Ос 5:7)9 После казах: Няма да ви паса; което умира, нека умира, и което загива, нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си. (Ер 15:2; Ер 43:11)10 И като взех тоягата си Благост, пречупих я, за да унищожава завета, който бях сключил с всички племена.11 В същия ден, когато беше пречупена, бедните от стадото, които внимаваха в мене, познаха наистина, че това беше ГОСПОДНЕТО слово. (Соф 3:12; Зах 11:7)12 Тогава казах: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, ако ли не, недейте. И така, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника. (Изх 21:32; Мт 26:15)13 А ГОСПОД ми каза: Хвърли ги на грънчаря, – хубавата цена, с която бях оценен от тях! Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в ГОСПОДНИЯ дом на грънчаря. (Мт 27:9; Мт 27:10)14 Тогава пречупих и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израил.15 И ГОСПОД ми каза: Вземи си сега пособията на ненужен овчар. (Ез 34:2)16 Защото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята, който няма да се сеща за изгубените, нито да търси разпръснатите, който няма да лекува ранената, нито да пасе здравата, а ще яде месото на тлъстата и ще разсича копитата им.17 Горко на безполезния пастир, който оставя стадото! Меч ще удари върху мишцата му и върху дясното му око; мишцата му съвсем ще изсъхне и дясното му око съвсем ще се помрачи. (Ер 23:1; Ез 34:2; Йн 10:12; Йн 10:13)