1А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да бъде изпълнена царската заповед и указ, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари (но стана обратното, че юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха), (2 Цар 22:41; Ест 3:13; Ест 8:12)2юдеите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена. (Ест 8:11; Ест 8:17; Пс 71:13; Пс 71:24)3И всички първенци на областите и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги обзе страх от Мардохей.4Понеже Мардохей беше големец в царския двор и славата му се разнесе по всички области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик. (1 Лет 11:9; Пр 4:18)5И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха.6В столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже.7Убиха и Фарсандат, Далфон, Аспата,8Порат, Адалий, Аридат,9Фармаст, Арисай, Аридай и Ваезет,10десетте синове на неприятеля на юдеите Аман, Амидатовия син; на имот обаче ръка не сложиха. (Ест 5:11; Ест 8:11; Йов 18:19; Йов 27:13; Пс 21:10)11На същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса,12царят каза на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови синове; какво ли са направили и в другите царски области? Сега какво е желанието ти? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е още прошението ти? И ще бъде изпълнено. (Ест 5:6; Ест 7:2)13Естир отвърна: Ако е угодно на царя, нека бъде разрешено на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес и да обесят на бесилка десетте Аманови синове. (2 Цар 21:6; 2 Цар 21:9; Ест 8:11)14И царят заповяда да стане така; и бе издаден указ в Суса и обесиха десетте Аманови синове.15И така, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха. (Ест 8:11; Ест 9:2)16А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха.
Празникът на Пурим
17Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.18Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение. (Ест 9:11; Ест 9:15)19Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар ден за увеселение и за пируване и добър ден, и ден за пращане подаръци[1] едни на други. (Вт 16:11; Вт 16:14; Неем 8:10; Неем 8:12; Ест 8:17; Ест 9:22)20Тогава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всички юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир, до близките и до далечните,21с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец Адар, и петнадесетия от същия,22като дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се превърна в радост и плачът им в добър ден, за да ги правят дни за пируване и увеселение и за пращане подаръци едни на други и милостиня на сиромасите. (Неем 8:10; Ест 9:19; Пс 30:11)23И юдеите предприеха да правят, както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,24по причина, че агагецът Аман, син на Амидат, неприятелят на всички юдеи, беше се изхитрил против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (т. е. жребий) да ги погуби и да ги изтреби; (Ест 3:6; Ест 3:7)25когато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да бъдат обесени на бесилката той и синовете му. (Ест 7:5; Ест 8:3; Ест 9:13; Ест 9:14)26Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха опитали в това събитие и което им се беше случило, (Ест 9:20)27юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тези два дни според предписаното от тях и във времето им всяка година; (Ест 8:17; Ис 56:3; Ис 56:6; Зах 2:11)28и тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.29Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха втори път, като наблегнаха, за да утвърдят написаното за Пурим. (Ест 2:15; Ест 8:10; Ест 9:20)30При това Мардохей прати писма с думи на мир и искреност до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство, (Ест 1:1)31за да утвърди тези дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен за постите и плача си. (Ест 4:3; Ест 4:16)32И тази наредба за Пурим бе потвърдена със заповедта на Естир; и бе записана в книгата.