1В онова време, казва ГОСПОД, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;2и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята. (4 Цар 9:36; 4 Цар 23:5; Пс 83:10; Ер 9:22; Ер 16:4; Ер 22:19; Ез 8:16)3И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва ГОСПОД на Силите. (Йов 3:21; Йов 3:22; Йов 7:15; Йов 7:16; Отк 9:6)
Грях и наказание
4При това им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?5И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат? (Ер 5:3; Ер 7:24; Ер 9:6)6Слушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя. (2 Пет 3:9)7Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона ГОСПОДЕН. (П П 2:12; Ис 1:3; Ер 5:4; Ер 5:5)8Как казвате: Ние сме мъдри и законът ГОСПОДЕН е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа. (Рим 2:17)9Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото ГОСПОДНЕ; и каква мъдрост има в тях? (Ер 6:15)10Затова ще дам жените им на други и нивите им – на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. (Вт 28:30; Ис 56:11; Ер 6:12; Ер 6:13; Ам 5:11; Соф 1:13)11И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир. (Ер 6:14; Ез 13:10)12Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД. (Ер 3:3; Ер 6:15)13Напълно ще ги изтребя, казва ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях. (Ис 5:1; Йоил 1:7; Мт 21:19; Лк 13:6)14Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред ГОСПОДА. (Ер 4:5; Ер 9:15; Ер 23:15)15Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление – но, ето, смущение. (Ер 14:19)16Пръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него. (Съд 5:22; Ер 4:15; Ер 47:3)17Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва ГОСПОД. (Пс 58:4; Пс 58:5; Екл 10:11)18Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.19Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети? (Вт 32:21; Ис 1:4; Ис 39:3)20Премина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.21Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе. (Ер 4:19; Ер 9:1; Ер 14:17; Йоил 2:6; Наум 2:10)22Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се по-добри? (Бит 37:25; Бит 43:11; Ер 46:11; Ер 51:8)