1Тогава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител; (Екл 3:16; Екл 5:8)2затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи; (Йов 3:17)3а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето. (Йов 3:11; Йов 3:16; Йов 3:21; Екл 6:3)4Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.5Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът, (Пр 6:10; Пр 24:33)6и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра. (Пр 15:16; Пр 15:17; Пр 16:8)7Тогава отново видях само суета под слънцето.8Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд. (Пс 39:6; Пр 27:20; 1 Йн 2:16)9По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;10защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.11И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?12И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.13По-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;14защото единият излиза от тъмницата[1], за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.15Видях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;16нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина – и това е суета и гонене на вятъра.