1А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника (Д А 8:3; Д А 22:4; Гал 1:13; 1 Тим 1:13)2и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение[1], мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.3И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. (Д А 22:6; Д А 26:12; 1 Кор 15:8)4И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? (Мт 25:40)5А той попита: „Кой си ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“. (Д А 5:39)6Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. (Лк 3:10; Д А 2:37; Д А 16:30)7А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. (Дан 10:7; Д А 22:9; Д А 26:13)8И Савел стана от земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, въведоха го в Дамаск.9И прекара три дни, без да вижда, и не яде, нито пи.10А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анания! А той отвърна: Ето ме, Господи. (Д А 22:12)11И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли; (Д А 21:39; Д А 22:3)12и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне.13Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко зло е направил на Твоите светии в Йерусалим. (Д А 8:3; Д А 9:1)14И тук имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име. (Д А 7:59; Д А 9:21; Д А 22:16; 1 Кор 1:2; 2 Тим 2:22)15А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните; (Д А 13:2; Д А 22:21; Д А 25:22; Д А 25:23; Д А 26:1; Д А 26:17; Рим 1:1; Рим 1:5; Рим 11:13; Рим 15:19; 1 Кор 15:10; Гал 1:15; Гал 2:7; Гал 2:8; Еф 3:7; Еф 3:8; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11)16защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за Моето име. (Д А 20:23; Д А 21:11; 2 Кор 11:23)17И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше, – за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух. (Д А 2:4; Д А 4:31; Д А 8:17; Д А 13:52; Д А 22:12; Д А 22:13)18И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти.
Проповедта на Савел в Дамаск
19А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск. (Д А 26:20)20И започна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син. (Д А 8:37)21И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли този, който в Йерусалим съсипвал тези, които призовавали това име, и е дошъл тук, за да закара такива вързани при главните свещеници? (Д А 8:3; Д А 9:1; Гал 1:13; Гал 1:23)22А Савел се изпълваше с все повече сила и хвърляше в смут юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Този Исус е Христос. (Д А 18:28)23И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият; (Д А 23:12; Д А 25:3; 2 Кор 11:26)24но техният заговор стана известен на Савел. И те даже дебнеха край портите денем и нощем, за да го убият, (2 Кор 11:32)25но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош. (И Н 2:15; 1 Цар 19:12)
Савел в Йерусалим
26И когато дойде в Йерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик. (Д А 22:17; Гал 1:17; Гал 1:18)27Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исус. (Д А 4:36; Д А 9:20; Д А 9:22; Д А 13:2)28И той излизаше и влизаше с тях в Йерусалим, като дръзновено проповядваше в Господнето име. (Гал 1:18)29И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият. (Д А 6:1; Д А 9:23; Д А 11:20; 2 Кор 11:26)30Но братята, като разбраха това, го заведоха в Цезарея и го изпратиха в Тарс.31И така по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше. (Д А 8:1)
Излекуването на Еней
32И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. (Д А 8:14)33И там намери един човек на име Еней, който беше на легло от осем години, понеже беше парализиран.34Петър му каза: Еней, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И той веднага стана. (Д А 3:6; Д А 3:16; Д А 4:10)35И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха и се обърнаха към Господа. (1 Лет 5:16; Д А 11:21)
Възкресяването на Тавита
36А в Йопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния. (1 Тим 2:10; Тит 3:8)37И през тези дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. (Д А 1:13)38И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама души да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.39И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, докато беше с тях.40А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, обърна се към тялото и каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна. (Мт 9:25; Мк 5:41; Мк 5:42; Йн 11:43; Д А 7:60)41И той подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и им я представи жива.42И това стана известно по цяла Йопия; и мнозина повярваха в Господа. (Йн 11:45; Йн 12:11)43А Петър остана дълго време в Йопия у един кожар Симон. (Д А 10:6)