1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.2И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията, (Лк 4:16; Д А 9:20; Д А 13:5; Д А 13:14; Д А 14:1; Д А 16:13; Д А 19:8)3като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос. (Пс 22:7; Ис 50:6; Ис 53:3; Мт 16:21; Мк 8:31; Лк 9:22; Лк 24:26; Лк 24:46; Д А 18:28; Гал 3:1)4И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени. (Д А 15:22; Д А 15:27; Д А 15:32; Д А 15:40; Д А 28:24)5Но юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа. (Рим 16:21)6Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук; (Д А 16:20)7и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус. (Лк 23:2; Йн 19:12; 1 Пет 2:13)8И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.9Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.
Апостолите в Берия
10А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога. (Д А 9:25; Д А 17:14)11И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно. (Ис 8:20; Ис 34:16; Лк 16:29; Йн 5:39; 1 Тим 4:16; 1 Пет 1:10)12И така, мнозина от тях повярваха – и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.13Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.14Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там. (Мт 10:23)15А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. (Д А 18:5)
Павел в Атина
16А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли. (2 Пет 2:8)17И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.18Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.19И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?20Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.21(А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)22И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.23Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.24Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, (Бит 1:1; Пс 33:6; Мт 11:25; Д А 7:48; Д А 14:15)25нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; (Бит 2:7; Чис 16:22; Йов 12:10; Йов 27:3; Йов 33:4; Пс 21:5; Пс 27:1; Пс 36:7; Пс 50:8; Пс 50:9; Ис 42:5; Ис 57:16; Зах 12:1)26направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им, (Вт 32:8)27за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас; (Д А 14:17; Рим 1:20)28защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“ (Кол 1:17; Евр 1:3)29И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл. (Ис 40:18)30А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, (Лк 24:47; Д А 14:16; Рим 3:25; Рим 13:12; Еф 1:9; Еф 3:5; Кол 1:26; Тит 2:11; Тит 2:12; 1 Пет 1:14; 1 Пет 4:3)31защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите. (Д А 2:24; Д А 3:15; Д А 4:10; Д А 10:42; Д А 13:30; Рим 2:16; Рим 6:4; Рим 14:9)32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.33И така, Павел си излезе измежду тях.34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.