1Сега слушай, Израилю, наредбите и законите, които ви уча да вършите, за да живеете и да влезете и наследите земята, която ви дава ГОСПОД, Бог на бащите ви. (Лев 19:37; Лев 20:8; Лев 22:31; Вт 5:1; Вт 8:1; Ез 20:11; Рим 10:5)2Да не прибавите нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на ГОСПОДА, вашия Бог, които ви заповядвам. (Вт 12:32; И Н 1:7; Пр 30:6; Екл 12:13; Отк 22:18; Отк 22:19)3Очите ви са видели какво направи ГОСПОД заради Ваалфегор; защото ГОСПОД, вашият Бог, изтреби измежду вас всички хора, които се поведоха по Ваалфегор. (Чис 25:4; И Н 22:17; Пс 106:28; Пс 106:29)4А вие, които сте се привързали към ГОСПОДА, вашия Бог, всички сте живи и днес.5Ето, аз ви научих на наредби и закони, според както ГОСПОД, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в земята, която получавате като наследство.6И така, пазете ги и ги вършете; защото в това се състои мъдростта ви и благоразумието ви пред племената, които, като чуят за всички тези наредби, ще кажат: Ето, хората от този велик народ са мъдри и разумни хора.7Защото кой друг народ е толкова велик, че боговете му да са толкова близо, както Йехова, нашия Бог, е близо когато и да Го призовем? (2 Цар 7:23; Пс 46:1; Пс 145:18; Пс 148:14; Ис 55:6)8Или кой народ е толкова велик, че да има толкова справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който излагам днес пред вас?9Само внимавай и усърдно пази душата си, да не би да забравиш[1] делата, които си видял, и да не би да ги забравиш през всички дни на живота ти; но ги напомняй на синовете си и на внуците си; (Бит 18:19; Вт 6:7; Вт 11:9; Пс 78:5; Пс 78:6; Пр 3:1; Пр 3:3; Пр 4:21; Пр 4:23; Еф 6:4)10напомняй им за деня, в който ти застана пред ГОСПОДА, твоя Бог, на Хорив, когато ГОСПОД ми каза: Събери при Мене народа и Аз ще им проглася Моите думи, за да се научат да се боят от Мене през цялото време, докато живеят на земята, и те да учат синовете си на това. (Изх 19:9; Изх 19:16; Изх 20:18; Евр 12:18; Евр 12:19)11Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до небето и имаше тъмнина, облак и мрак. (Изх 19:18; Вт 5:23)12Тогава ГОСПОД ви говори изсред огъня; вие чухте думите, но не видяхте никакъв образ; само чухте глас. (Изх 20:22; Вт 4:33; Вт 4:36; Вт 5:4; Вт 5:22; 3 Цар 19:12)13И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, т. е. десетте заповеди; и ги написа на две каменни плочи. (Изх 24:12; Изх 31:18; Изх 34:28; Вт 9:9; Вт 9:11)14В онова време ГОСПОД ми заповяда да ви науча на наредби и закони, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате. (Изх 21:1)15И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато ГОСПОД ви говори на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ), (И Н 23:11; Ис 40:18)16да не би да се отклоните и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена, (Изх 20:4; Изх 20:5; Изх 32:7; Вт 4:23; Вт 5:8; Рим 1:23)17подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,18подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;19и да не би, като погледнеш към небето и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се заблуждаваш, за да им се кланяш и да служиш на тях, които ГОСПОД, твоят Бог, разпредели на всички народи под цялото небе. (Бит 2:1; Вт 17:3; 4 Цар 17:16; 4 Цар 21:3; Йов 31:26; Йов 31:27; Рим 1:25)20А ГОСПОД взе вас и ви изведе от железарската пещ, от Египет, да Му бъдете народ за наследство, както сте и днес. (Изх 19:5; Вт 9:29; Вт 32:9; 3 Цар 8:51; Ер 11:4)21При това ГОСПОД се разгневи на мене заради вас и се закле да не премина Йордан и да не вляза в онази добра земя, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, (Чис 20:12; Вт 1:37; Вт 3:26; 2 Пет 1:13)22а да умра в тази земя; аз няма да премина Йордан; а вие ще преминете и ще завладеете онази добра земя. (Вт 3:25; Вт 3:27)23Внимавайте да не забравяте завета, който ГОСПОД, вашият Бог, сключи с вас, да не би да си правите идол, подобие на нещо, което ГОСПОД, твоят Бог, ти е забранил; (Изх 20:4; Изх 20:5; Изх 24:17; Вт 4:9; Вт 4:16; Вт 9:3; Ис 33:14; Евр 12:29)24защото ГОСПОД, твоят Бог, е огън поглъщащ, Бог ревнив. (Изх 20:5; Вт 6:15; Ис 42:5)25Когато ти се родят синове и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо, и вършите зло пред ГОСПОДА, твоя Бог, и Го разгневите, (Вт 4:16; 4 Цар 17:17)26днес викам небето и земята да свидетелстват против вас, че непременно ще изчезнете скоро от земята, за превземането на която вие преминавате Йордан; няма да живеете дълго време в нея, а ще бъдете изтребени напълно. (Вт 30:18; Вт 30:19; Ис 1:2; Мих 6:2)27ГОСПОД ще ви разпръсне между племената и ще останете малобройни между онези народи, сред които ГОСПОД ще ви отведе. (Лев 26:33; Вт 28:62; Вт 28:64; Неем 1:8)28Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито миришат. (Вт 28:64; 1 Цар 26:19; Пс 115:4; Пс 115:5; Пс 135:15; Пс 135:16; Ис 44:9; Ис 46:7; Ер 16:13)29Но ако оттам потърсите ГОСПОДА, вашия Бог, всеки от вас ще Го намери, ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа. (Лев 26:39; Лев 26:40; Вт 30:1; 2 Лет 15:4; Неем 1:9; Ис 55:6; Ис 55:7; Ер 29:12)30Когато се намериш в скръб и всичко това те постигне, ако накрая се обърнеш към ГОСПОДА, твоя Бог, и послушаш гласа Му, (Бит 49:1; Вт 31:29; Ос 3:5; Йоил 2:12)31то понеже ГОСПОД, твоят Бог, е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти. (2 Лет 30:9; Неем 9:31; Пс 116:5; Йона 4:2)32Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди теб, от деня, когато Бог създаде човека на земята, и изследвай от единия край на небето до другия: ставало ли е нещо, подобно на това велико дело, или чувало ли се е за подобно нещо? (Изх 33:20; Вт 5:24; Вт 5:26)33Народ чул ли е някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да остане жив?34Или решавал ли е Бог да дойде и да вземе за Себе Си народ изсред друг народ – чрез изпитания, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца и чрез дела, всяващи ужас, според всичко, което ГОСПОД, вашият Бог, е сторил за вас в Египет пред очите ви? (Изх 6:6; Изх 7:3; Изх 13:3; Вт 7:19; Вт 26:8; Вт 29:3; Вт 34:12)35На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Йехова е Бог и няма друг освен Него. (Вт 32:39; 1 Цар 2:2; Ис 45:5; Ис 45:18; Ис 45:22; Мк 12:29; Мк 12:32)36За да те научи, Той ти проговори от небето и ти показа на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня. (Изх 19:9; Изх 19:19; Изх 20:18; Изх 20:22; Изх 24:16; Евр 12:18)37И понеже Той обичаше бащите ти, затова избра тяхното потомство след тях и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе от Египет, (Изх 13:3; Изх 13:9; Изх 13:14; Вт 10:15)38за да изгони пред тебе народи, по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес. (Вт 7:1; Вт 9:1; Вт 9:4; Вт 9:5)39И така, познай днес и вложи в сърцето си, че Йехова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг. (Вт 4:35; И Н 2:11)40И пази наредбите Му и заповедите Му, които днес ти давам, за да благоденстваш, ти и потомците ти след теб, и завинаги да се продължат дните ти на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава. (Лев 22:31; Вт 5:16; Вт 6:3; Вт 6:18; Вт 12:25; Вт 12:28; Вт 22:7; Еф 6:3)41Тогава Моисей отдели три убежищни града отвъд[2] Йордан към изгрева на слънцето, (Чис 35:6; Чис 35:14)42за да прибягва там онзи убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил преди това, и като побегне в един от тези градове, да остане жив. (Вт 19:4)43Те бяха: Восор в пустинята, в планинската земя на Рувимовите синове, Рамот в Галаад, в земята на Гадовите синове, и Голан във Васан, в земята на Манасиевите синове. (Вт 4:44; И Н 20:8)
Синайският Завет и Десетте Божии заповеди
44А ето закона, който Моисей изложи пред израилтяните;45ето свидетелствата, наредбите и законите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли от Египет46отвъд Йордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли от Египет, (Чис 21:24; Вт 1:4; Вт 3:29)47като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на изток, (Чис 21:35; Вт 3:3; Вт 3:4)48от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон) (Вт 2:36; Вт 3:9; Вт 3:12; Пс 133:3)49и цялото поле оттатък Йордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга. (Вт 3:17)