Второзаконие 22

Библия, ревизирано издание

1 Когато видиш изгубено говедото или овцата на брат ти, да не ги изоставяш[1]; да ги върнеш при брат си. (Изх 23:4)2 И ако брат ти не е близо до теб или ако не знаеш кой е, тогава ги прибери у дома си и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш.3 Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брат си, което е изгубил и ти го намериш; не трябва да ги изоставиш.4 Когато видиш осела на брат си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш, да ги вдигнеш заедно с него. (Изх 23:5)5 Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.6 Ако се окаже, че птиче гнездо е на пътя ти, на някое дърво или на земята и в него има пилета или яйца, и майката лежи върху пилетата или върху яйцата, да не вземеш майката заедно с малките. (Лев 22:28)7 Да пуснеш майката, а малките може да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти. (Вт 4:40)8 Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не станеш причина за проливане на кръв, в случай че някой падне от покрива.9 Да не засаждаш лозето си с разнородни семена, за да не се изгуби цялото му произведение – семето, което си сял, и плодът на лозето. (Лев 19:19)10 Да не ореш с вол и осел заедно. (2 Кор 6:14)11 Да не обличаш дреха, направена от вълна и лен, смесени заедно. (Лев 19:19)12 Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш. (Чис 15:38; Мт 23:5)13 Ако някой вземе жена и след като влезе при нея, я намрази (Бит 29:21; Съд 15:1)14 и я набеди в срамни дела, и и излезе лошо име, понеже той казва: Взех тази жена и като влязох при нея, установих, че не е девствена,15 тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата на градските старейшини при портата;16 и бащата да каже на старейшините: Дадох дъщеря си на този човек за жена; но той я мрази;17 и ето момата, която е наклеветил в срамни дела: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат долната дреха пред градските старейшини.18 Тогава старейшините на онзи град да заловят човека и да го накажат,19 като го глобят сто сребърни сикъла; той да ги даде на бащата на момата, защото поради него е излязло лошо име на Израилева девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.20 Но ако е вярно това, че момата не е била девствена,21 тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния и дом, и мъжете от града и да я убият с камъни, за да умре; защото е извършила безчестие в Израил, като е блудствала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото отсред себе си. (Бит 34:7; Вт 13:5; Съд 20:6; Съд 20:10; 2 Цар 13:12; 2 Цар 13:13)22 Ако някой лежи с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити – мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да премахнеш злото от Израил. (Лев 20:10; Йн 8:5)23 Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея, (Мт 1:18; Мт 1:19)24 тогава да изведете и двамата пред портата на онзи град и да ги убиете с камъни, за да умрат – момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжът, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да премахнеш злото. (Вт 21:14; Вт 22:21; Вт 22:22)25 Но ако някой срещне на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;26 а на момата да не направиш нищо; момата няма вина, която заслужава смърт; защото това нещо е подобно на случай, когато някой стане срещу ближния си и го убие.27 Понеже когато я е срещнал на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало кой да я отърве.28 Ако някой срещне несгодена девойка и я изнасили, и ги намерят, (Изх 22:16; Изх 22:17)29 тогава онзи, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикъла; и тя да му стане жена, понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот. (Вт 22:24)30 Никой да не взима жената на баща си, нито да осквернява леглото[2] на баща си. (Лев 18:8; Лев 20:11; Вт 27:20; Рут 3:9; 1 Кор 5:1)