1Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил[1].2И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.3А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.4И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.5А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.6А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.8На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. (Изх 7:11; Изх 7:22; Ис 29:14; Дан 1:20; Дан 2:1; Дан 2:2; Дан 4:5; Дан 4:7; Дан 4:19; Мт 2:1)9Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.10Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. (Бит 39:20; Бит 40:2; Бит 40:3)11И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. (Бит 40:5)12А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. (Бит 37:36; Бит 40:12)13И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. (Бит 40:22)14Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. (1 Цар 2:8; Пс 105:20; Пс 113:7; Пс 113:8; Дан 2:25)15И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. (Бит 41:12; Пс 25:14; Дан 5:16)16А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. (Бит 40:8; Дан 2:22; Дан 2:28; Дан 2:30; Дан 2:47; Дан 4:2; Д А 3:12; 2 Кор 3:5)17Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. (Бит 41:1)18И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.19А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.20И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;21но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.22После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.23А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;24тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. (Бит 41:8; Дан 4:7)25Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Отк 4:1)26Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.27А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. (4 Цар 8:1)28Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Бит 41:25)29Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. (Бит 41:47)30А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. (Бит 41:54; Бит 47:13)31Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.32А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. (Чис 23:19; Ис 46:10; Ис 46:11)33И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.34Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя. (Пр 6:6)35Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. (Бит 41:48)36И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. (Бит 47:15; Бит 47:19)
Йосиф – управител на Египет
37Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. (Пс 105:19; Д А 7:10)38И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? (Чис 27:18; Йов 32:8; Пр 2:6; Дан 4:8; Дан 4:18; Дан 5:11; Дан 5:14; Дан 6:3)39Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.40Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. (Пс 105:21; Пс 105:22; Д А 7:10)41Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. (Дан 6:3)42Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. (Ест 3:10; Ест 8:2; Ест 8:8; Ест 8:15; Дан 5:7; Дан 5:29)43После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. (Бит 42:6; Бит 45:8; Бит 45:26; Ест 6:9; Д А 7:10)44При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел[2], но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.45И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах[3] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.
Изпълнение на фараоновия сън
46Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. (1 Цар 16:21; 3 Цар 12:6; 3 Цар 12:8; Дан 1:19)47И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.48Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.49Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. (Бит 22:17; Съд 7:12; 1 Цар 13:5; Пс 78:27)50А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. (Бит 46:20; Бит 48:5)51Йосиф наименува първородния Манасия[4], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.52А втория наименува Ефрем[5], защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. (Бит 49:22)53А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,54настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб. (Бит 41:30; Пс 105:16; Д А 7:11)55Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.56(А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. (Бит 42:6; Бит 47:14; Бит 47:24)57И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна. (Вт 9:28)