1Това е, което Господ ЙЕХОВА ми показа: Ето кошница със зрели[1] плодове.2И каза: Какво виждаш, Амосе? Отговорих: Кошница със зрели плодове. Тогава ГОСПОД ми каза: Дойде краят на народа Ми Израил. Занапред няма вече да ги щадя. (Ез 7:2; Ам 7:8)3И в онзи ден, казва Господ ЙЕХОВА, храмовите песни ще се превърнат във вой, защото труповете ще бъдат много; навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком. (Ам 5:23; Ам 6:9; Ам 6:10)4Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните и бихте погубвали сиромасите на тази земя, (Пс 14:4; Пр 30:14)5като казвате: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, и съботата, за да изложим на продан пшеница, като смалим ефата, уголемим сикъла и мамим с лъжливи везни? – (Неем 13:15; Неем 13:16; Мих 6:10; Мих 6:11)6За да купим сиромасите с пари и бедния за един чифт обувки, и да продадем отсевките на пшеницата? (Ам 2:6)7ГОСПОД се закле в онзи, с когото Яков се слави, като каза: Наистина няма никога да забравя което и да било от делата им. (Ос 8:13; Ос 9:9)8Няма ли да се поклати земята за това и всеки, който живее на нея, да жалее? Така! И тя цяла да се издига като Нил, ще се развълнува и спада пак като Египетската река. (Ос 4:3; Ам 9:5)9В онзи ден, казва Господ ЙЕХОВА, ще направя да залезе слънцето на пладне и ще помрача земята посред бял ден. (Йов 5:14; Ис 13:10; Ис 59:9; Ис 59:10; Ер 15:9; Мих 3:6)10Ще обърна пируванията ви в жалеене и всичките ви песни – в плач; ще сложа вретище на всички кръстове и плешивост на всяка глава; и ще причиня жалеене, като за единороден син, и краят му ще бъде като ден на горчивина. (Ис 15:2; Ис 15:3; Ер 6:26; Ер 48:37; Ез 7:18; Ез 27:31; Зах 12:10)11Ето, идат дни, казва Господ ЙЕХОВА, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на думите ГОСПОДНИ. (Ез 7:26)12Те ще се скитат от море до море да търсят словото ГОСПОДНЕ и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят.13В онзи ден красивите девици и юношите ще примират от жажда.14Онези, които се кълнат с престъплението на Самария, като казват: Твоят Бог живее, Дане! И пътят за Вирсавее живее! – те ще паднат и никога няма да станат вече. (Ос 4:15)