1А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години. (4 Цар 1:17)2Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му. (3 Цар 12:28; 3 Цар 12:31; 3 Цар 12:32; 3 Цар 16:31; 3 Цар 16:32)3Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях.4А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни. (Ис 16:1)5Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израилевия цар. (4 Цар 1:1)6Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил.7И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. (3 Цар 22:4)8Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.9И така, Израилевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.10Тогава Израилевият цар каза: Уви! Наистина ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!11А Йосафат попита: Няма ли тук ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме до ГОСПОДА чрез него? И един от слугите на Израилевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. (3 Цар 22:7)12Тогава Йосафат каза: ГОСПОДНЕТО слово е в него. И така, Израилевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей. (4 Цар 2:25)13А Елисей запита Израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилевият цар му отвърна: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав. (Съд 10:14; Рут 1:15; 3 Цар 18:19; Ез 14:3)14А Елисей каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял. (3 Цар 17:1; 4 Цар 5:16)15А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, ГОСПОДНЯТА ръка дойде върху Елисей. (1 Цар 10:5; Ез 1:3; Ез 3:14; Ез 3:22; Ез 8:1)16И той каза: Така говори ГОСПОД: Направи цялата тази долина на трапове; (4 Цар 4:3)17защото така казва ГОСПОД: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.18Но това е малко нещо пред очите на ГОСПОДА. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;19и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.20На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода. (Изх 29:39; Изх 29:40)21А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.22След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:23Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!24А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.25Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха. (Ис 16:7; Ис 16:11)26Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.27Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.
4 Царе 3
Верен
1А в осемнадесетата година на юдовия цар Йосафат, Йорам, синът на Ахав, се възцари над Израил в Самария и царува дванадесет години.2Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както баща му и майка му, защото махна стълба на Ваал, който баща му беше направил.3Но той беше привързан към греховете на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях; не се отклони от тях.4А моавският цар Миса имаше стада и даваше данък на израилевия цар сто хиляди агнета и сто хиляди овни с вълната им.5И когато Ахав умря, моавският цар въстана против израилевия цар.6И цар Йорам излезе в онова време от Самария и преброи целия Израил.7И отиде и изпрати до юдовия цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мен. Ще дойдеш ли с мен на бой против Моав? И той каза: Ще се изкача. Аз съм като теб, моят народ – като твоя народ, моите коне – както твоите коне.8И каза: По кой път да се изкачим? А той отговори: По пътя за пустинята Едом.9И така, израилевият цар, юдовият цар и едомският цар излязоха и обиколиха седем дни път; и нямаше вода за войската и за добитъка, който беше с тях.10Тогава израилевият цар каза: Уви! ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!11А Йосафат каза: Няма ли тук ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме до ГОСПОДА чрез него? И един от слугите на израилевия цар в отговор каза: Тук е Елисей, синът на Сафат, който поливаше вода на ръцете на Илия.12И Йосафат каза: ГОСПОДНОТО слово е с него. И израилевият цар и Йосафат, и едомският цар слязоха при него.13А Елисей каза на израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А израилевият цар му каза: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!14А Елисей каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя – наистина, ако не почитах присъствието на юдовия цар Йосафат, нямаше нито да те погледна, нито да те видя!15Но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, ГОСПОДНАТА ръка беше върху него.16И той каза: Така говори ГОСПОД: Направете в тази долина трап до трап,17защото така казва ГОСПОД: Няма да видите вятър и няма да видите дъжд, но пак тази долина ще се напълни с вода и ще пиете, вие, стадата ви и добитъка ви.18Но и това е малко нещо в очите на ГОСПОДА – Той ще предаде и Моав в ръката ви.19И ще превземете всеки укрепен град и всеки избран град, ще повалите всички добри дървета, ще запушите всички водни извори и ще опустошите с камъни всяко добро парче земя.20И на сутринта, по времето, когато се принася приносът, ето, от едомския път дойде вода и земята се напълни с вода.21А като чуха всичките моавци, че царете се изкачили да се бият с тях, се събраха – от всеки, който можеше да опасва меч, и нагоре – и застанаха на границата.22И като станаха рано сутринта и слънцето изгря над водата, моавците видяха водата отсреща червена като кръв и казаха:23Това е кръв! Сигурно царете са се били помежду си и са избили едни други. И сега, на плячката, Моаве!24Но когато дойдоха в израилевия стан, Израил стана и разби моавците, така че те побягнаха пред тях. И те навлязоха в земята им и избиваха моавците.25И сринаха градовете и на всяко добро парче земя хвърлиха всеки камъка си и ги напълниха, запушиха всички водни извори и повалиха всички добри дървета[1]. Само камъните на Кир-Аресет устояха, но хвърлячите с прашки го заобиколиха и го обстрелваха.26И когато моавският цар видя, че битката се засилваше против него, си взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар, но не можаха.27Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе във всеизгаряне на стената. И дойде голям гняв срещу Израил. И те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.