1В дванадесетата година на Юдейския цар Ахаз в Самария над Израил се възцари Осия, син на Ила, и царув а девет години. (4 Цар 15:30)2Той върши зло пред ГОСПОДА, обаче не както Израилевите царе, които бяха преди него.3Срещу него излезе асирийският цар Салманасар, на когото Осия стана слуга, като му плащаше данък. (4 Цар 18:9)4А след време асирийският цар откри заговор, подготвен от Осия, защото той беше пратил хора до египетския цар Сов и не му беше платил данъка, както беше правил всяка година; затова Салманасар го затвори и върза в тъмница.5Асирийският цар опустошаваше цялата земя и като отиде в Самария, я обсаждаше три години. (4 Цар 18:9)6В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове. (Лев 26:32; Лев 26:33; Вт 28:36; Вт 28:64; Вт 29:27; Вт 29:28; 4 Цар 18:10; 4 Цар 18:11; 1 Лет 5:26; Ос 13:16)7А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили пред ГОСПОДА, своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар фараон, като бяха почитали други богове8и бяха следвали установените обичаи на народите, които ГОСПОД прогони пред израилтяните, както и наредбите, които Израилевите царе узакониха. (Лев 18:3; Вт 18:9; 4 Цар 16:3)9Израилтяните бяха вършили скришно дела, които не бяха праведни пред ГОСПОДА, техния Бог, и си бяха строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град. (4 Цар 18:8)10Също си бяха издигали кумири и ашери[1] върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво; (Изх 34:13; Вт 12:2; Вт 16:21; 3 Цар 14:23; 4 Цар 16:4; Ис 57:5; Мих 5:14)11и там бяха ходили по всички високи места, както народите, които ГОСПОД прогони пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневиха ГОСПОДА,12и бяха служили на идолите, за които ГОСПОД им беше казал: Не вършете това. (Изх 20:3; Изх 20:4; Лев 26:1; Вт 4:19; Вт 5:7; Вт 5:8)13Но пак чрез всички пророци и ясновидци ГОСПОД беше предупреждавал Израил и Юдея: Върнете се от греховните си пътища и пазете Моите заповеди и наредби изцяло според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците. (1 Цар 9:9; Ер 18:11; Ер 25:5; Ер 35:15)14При все това те не бяха послушали, а бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха на ГОСПОДА, своя Бог. (Вт 31:27; Пр 29:1)15Бяха отхвърлили наредбите Му и завета, който сключи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите[2] и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които ГОСПОД им беше заповядал да не правят като тях. (Вт 12:30; Вт 12:31; Вт 29:25; Вт 32:21; 3 Цар 16:13; Пс 115:8; Рим 1:21; 1 Кор 8:4)16И бяха изоставили всички заповеди на ГОСПОДА, своя Бог, и си бяха направили лети телета и ашери, и се бяха кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваал. (Изх 32:8; 3 Цар 12:28; 3 Цар 14:15; 3 Цар 14:23; 3 Цар 15:13; 3 Цар 16:31; 3 Цар 16:33; 3 Цар 22:53; 4 Цар 11:18)17Те бяха превеждали синовете и дъщерите си през огъня, бяха правели магии и гадаели, и предавали себе си да вършат зло пред ГОСПОДА, така че бяха Го разгневявали. (Лев 18:21; Вт 18:10; 3 Цар 21:20; 4 Цар 16:3; Ез 23:37)18Затова ГОСПОД се разгневи много против Израил и ги отхвърли от лицето Си; остана само Юдовото племе. (3 Цар 11:13; 3 Цар 11:32)19А и Юда не беше опазил заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, а бяха ходили в установените обичаи, които Израил беше въвел. (Ер 3:8)20И така, ГОСПОД отхвърли целия Израилев род, унижи ги и ги предаде в ръката на грабителите, докато ги отхвърли от лицето Си. (4 Цар 13:3; 4 Цар 15:29)21Защото отцепи Израил от Давидовия дом; и те направиха Еровоам, Наватовия син, цар; а Еровоам оттегли Израил, за да не следват ГОСПОДА, и ги подтикна да извършат голям грях. (3 Цар 11:11; 3 Цар 11:31; 3 Цар 12:20; 3 Цар 12:28)22Израилтяните бяха следвали всички грехове, които Еровоам извърши; не се отказаха от тях,23докато ГОСПОД не отхвърли Израил от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия, където е и до днес. (3 Цар 14:16; 4 Цар 17:6)24Тогава асирийският цар доведе народ от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те покориха Самария и се заселиха в градовете и. (4 Цар 17:30; 4 Цар 18:34; Езд 4:2; Езд 4:10)25А в началото на заселването си там те не се бояха от ГОСПОДА; затова ГОСПОД прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.26По тази причина те говориха на асирийския цар: Хората, които ти пресели и въдвори в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог, затова Той прати лъвове между тях и те ги убиват, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.27Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам; нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи как да служат на местния Бог.28И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде, засели се във Ветил и ги поучаваше как да се боят от ГОСПОДА.29Обаче хората от всеки народ поставиха свои богове – хората от всеки народ в градовете, където живееха, и ги сложиха в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.30Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, хутайските мъже – Нергал, ематските мъже – Асима, (4 Цар 17:24)31авците – Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха децата си на огън за своите богове Адрамелех и Анамелех. (Лев 18:21; Вт 12:31; Езд 4:9)32Така те се бояха от ГОСПОДА и си поставиха свещеници за високите места от всякакъв народ между тях, които служеха за тях в капищата по високите места. (3 Цар 12:31)33Бояха се от ГОСПОДА и служеха на своите богове според обичая на народите, сред които бяха преселени. (Соф 1:5)34Дори до днес постъпват според предишните обичаи: не се боят от ГОСПОДА, нито постъпват според своите повеления и наредби, нито според закона и заповедта, която ГОСПОД даде на потомците на Яков, когото нарече Израил, (Бит 32:28; Бит 35:10; 3 Цар 11:31)35с които ГОСПОД беше сключил завет, като им заповяда: Да не се боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвате; (Изх 20:5; Съд 6:10)36а от ГОСПОДА, Който ви изведе от Египетската земя с голяма сила и със здрава ръка, от Него да се боите, на Него да се кланяте и на Него да принасяте жертва. (Изх 6:6; Вт 10:20)37И да внимавате да изпълнявате винаги наредбите, постановленията, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да не се боите. (Вт 5:32)38И да не забравяте завета, който сключих с вас; и да не се боите от други богове. (Вт 4:23)39Но от ГОСПОДА, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.40Те обаче не послушаха, а постъпваха според предишните си обичаи.41И така, тези народи се бояха от ГОСПОДА и служеха на своите идоли; също и синовете им, и внуците им постъпват до днес така, както постъпваха бащите им. (4 Цар 17:32; 4 Цар 17:33)
4 Царе 17
Верен
1В дванадесетата година на юдовия цар Ахаз Осия, синът на Ила, се възцари над Израил в Самария и царува девет години.2Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както израилевите царе, които бяха преди него.3Против него се изкачи асирийският цар Салманасар и Осия му стана слуга и му даваше данък.4Но асирийският цар откри заговор у Осия, защото той беше изпратил пратеници до египетския цар Сов и не беше дал данък на асирийския цар както всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.5И асирийският цар се изкачи в цялата земя, изкачи се до Самария и я обсаждаше три години.6В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе Израил в плен в Асирия[1] и ги засели в Ала и в Авор при реката Гозан, и в мидийските градове.7А това стана, защото израилевите синове съгрешиха против ГОСПОДА, своя Бог, който ги изведе от египетската земя, изпод ръката на египетския цар, фараона. Те почитаха други богове8и ходиха в наредбите на езичниците, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове, и в наредбите, които израилевите царе направиха.9И израилевите синове вършиха против ГОСПОДА, своя Бог, тайно неща, които не бяха прави, и си построиха високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.10И си издигнаха стълбове и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;11и там кадиха по всичките високи места, както езичниците, които ГОСПОД беше изгонил пред тях. И вършиха зли дела, с които разгневиха ГОСПОДА,12и служиха на идолите, за които ГОСПОД им беше казал: Не вършете такова нещо!13И ГОСПОД предупреждаваше Израил и Юда чрез всичките пророци и всичките гледачи и казваше: Върнете се от злите си пътища и пазете Моите заповеди и Моите наредби, според целия закон, който заповядах на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците!14Но те не послушаха, а закоравиха врата си като врата на бащите си, които не повярваха в ГОСПОДА, своя Бог.15И отхвърлиха наредбите Му и завета, който беше сключил с бащите им, и свидетелствата, с които свидетелстваше против тях[2], и последваха идолите и сами станаха идолопоклонници и последваха езичниците наоколо си, за които ГОСПОД им беше заповядал да не правят като тях.16И оставиха всичките заповеди на ГОСПОДА, своя Бог, и си направиха излян идол, две телета[3], и направиха ашера и се кланяха на цялото небесно множество и служеха на Ваал.17Те превеждаха синовете си и дъщерите си през огъня[4], занимаваха се с окултизъм и гадания и се предаваха[5] да вършат зло пред ГОСПОДА и Го разгневяваха.18Затова ГОСПОД се разгневи много против Израил и го отхвърли отпред Себе Си. Не остана нищо освен едното племе Юда.19Но и Юда не опази заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, а ходи в наредбите на Израил, които той направи.20И ГОСПОД отхвърли целия израилев род, унижи ги и ги предаде в ръката на грабители, докато ги отхвърли отпред Себе Си[6].21Защото откъсна Израил от Давидовия дом и те направиха Еровоам, сина на Нават, цар. А Еровоам отклони Израил от следването на ГОСПОДА и го въведе в голям грях.22И израилевите синове ходиха във всичките грехове, които Еровоам извърши. Не се отклониха от тях,23докато ГОСПОД не отмахна Израил отпред Себе Си[7], както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците[8]. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия[9], където е и до днес.24И асирийският цар доведе хора от Вавилон и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилевите синове. И те наследиха Самария и се заселиха в градовете ѝ.25А в началото, когато се заселиха там, те не се бояха от ГОСПОДА и ГОСПОД прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.26Затова говориха на асирийския цар и казаха: Народите, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят обичая на местния Бог. Затова Той прати лъвове между тях и ето, те ги убиват, понеже не знаят обичая на местния Бог.27Тогава асирийският цар заповяда и каза: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам. И нека отидат и се заселят там, и нека ги научи на обичая на местния Бог.28И един от свещениците, които бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги учеше как да се боят от ГОСПОДА.29И те си направиха всеки народ своите богове и ги поставиха в храмовете по високите места, които самаряните бяха направили, всеки народ в градовете си, в които живееха.30Вавилонските мъже направиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже направиха Нергал, ематските мъже направиха Асим,31авците направиха Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха синовете си в огънст. 17; за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.32Но се бояха и от ГОСПОДА и от всичките народи между тях си поставиха свещеници за високите места, които служеха за тях в храмовете по високите места.33Бояха се от ГОСПОДА и служеха и на своите си богове според обичая на народите, измежду които бяха преселени[10].34И до днес постъпват според предишните обичаи: не се боят от ГОСПОДА и не постъпват нито според своите си наредби и според своите си правила, нито според закона и заповедта, която ГОСПОД заповяда на синовете на Яков, когото нарече Израил.35А ГОСПОД беше направил с тях завет, като им беше заповядал и казал: Да не се боите от други богове, да не им се покланяте, да не им служите и да не им принасяте жертви;36а от ГОСПОДА, който ви изведе от египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, на Него да се покланяте и на Него да принасяте жертви.37И да внимавате винаги да изпълнявате наредбите, правилата, закона и заповедта, които Той написа за вас, и да не се боите от други богове!38И да не забравяте завета, който направих с вас, и да не се боите от други богове;39а от ГОСПОДА, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви врагове.40Но те не послушаха, а постъпваха според предишните си обичаи.41И така, тези народи се бояха от ГОСПОДА и служеха и на своите изваяни идоли. И синовете им и синовете на синовете им и до днес постъпват, както постъпваха бащите им[11].