3 Царе 8

Библия, ревизирано издание

Пренасяне Ковчега на Завета в храма

1 Тогава Соломон събра при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион. (2 Цар 5:7; 2 Цар 5:9; 2 Цар 6:12; 2 Цар 6:16; 2 Цар 6:17; 2 Лет 5:2) 

2 И така, всички Израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец. (Лев 23:34; 2 Лет 7:8) 

3 А когато дойдоха всички Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега. (Чис 4:15; Вт 31:9; И Н 3:3; И Н 3:6; 1 Лет 15:14; 1 Лет 15:15) 

4 Те занесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха. (3 Цар 3:4; 2 Лет 1:3) 

5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят. (2 Цар 6:13) 

6 Така свещениците внесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите. (Изх 26:33; Изх 26:34; 2 Цар 6:17; 3 Цар 6:19; 3 Цар 6:27) 

7 Защото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му. 

8 И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес. (Изх 25:14; Изх 25:15) 

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където ГОСПОД сключи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя. (Изх 25:21; Изх 34:27; Изх 34:28; Изх 40:20; Вт 4:13; Вт 10:2; Вт 10:5; 3 Цар 8:21; Евр 9:4) 

10 А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом, (Изх 40:34; Изх 40:35; 2 Лет 5:13; 2 Лет 5:14; 2 Лет 7:2) 

11 така че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото ГОСПОДНЯТА слава изпълни ГОСПОДНИЯ дом. 

12 Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак. (Лев 16:2; 2 Лет 6:1; Пс 18:11; Пс 97:2) 

13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. (2 Цар 7:13; Пс 132:14) 

Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма

14 После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака: (2 Цар 6:18) 

15 Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давид: (2 Цар 7:5; 2 Цар 7:25; Лк 1:68) 

16 От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, не избрах измежду всички Израилеви племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил. (Вт 12:11; 1 Цар 16:1; 2 Цар 7:6; 2 Цар 7:8; 3 Цар 8:29; 1 Лет 28:4; 2 Лет 6:5) 

17 Баща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (2 Цар 7:2; 1 Лет 17:1) 

18 Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти. (2 Лет 6:8; 2 Лет 6:9) 

19 Ти обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми. (2 Цар 7:5; 2 Цар 7:12; 2 Цар 7:13; 3 Цар 5:3; 3 Цар 5:5) 

20 И така, ГОСПОД изпълни словото, което говори. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израилевия престол, както говори ГОСПОД, построих дома за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (1 Лет 28:5; 1 Лет 28:6) 

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който ГОСПОД сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя. (Вт 31:26; 3 Цар 8:9) 

22 Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ жертвеник пред цялото Израилево общество и като протегна ръцете си към небето, каза: (Изх 9:33; 2 Лет 6:12; Езд 9:5; Ис 1:15) 

23 ГОСПОДИ, Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце. (Бит 17:1; Изх 15:11; Вт 7:9; 2 Цар 7:22; 3 Цар 3:6; 4 Цар 20:3; Неем 1:5; Дан 9:4) 

24 Ти си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал – да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес. 

25 Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:16; 3 Цар 2:4) 

26 И така, сега, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид. (2 Цар 7:25) 

27 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих! (2 Лет 2:6; Ис 66:1; Ер 23:24; Д А 7:49; Д А 17:24; 2 Кор 12:2) 

28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе. 

29 Нека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място. (Вт 12:11) 

30 Слушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място – да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив. (2 Лет 20:9; Неем 1:6) 

31 Ако някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом, (Изх 22:11) 

32 тогава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му. (Вт 25:1) 

33 Когато народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом, (Лев 26:17; Лев 26:39; Лев 26:40; Вт 28:25; Неем 1:9) 

34 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им. 

35 Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш, (Лев 26:19; Вт 28:23) 

36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си. (1 Цар 12:23; Пс 25:4; Пс 27:11; Пс 94:12; Пс 143:8) 

37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им – каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, – (Лев 26:16; Лев 26:25; Лев 26:26; Вт 28:21; Вт 28:22; Вт 28:27; Вт 28:38; Вт 28:42; Вт 28:52; 2 Лет 20:9) 

38 тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израил, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом, 

39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род), (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Пс 11:4; Ер 17:10; Д А 1:24) 

40 за да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни. (Пс 130:4) 

41 Още за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, а идва от далечна страна, заради Твоето име 

42 (защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) – когато дойде и се помоли в този дом, (Вт 3:24) 

43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих. (1 Цар 17:46; 4 Цар 19:19; Пс 67:2; Пс 102:15) 

44 Ако народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на ГОСПОДА, като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, 

45 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им. 

46 Ако съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо, (Лев 26:34; Лев 26:44; Вт 28:36; Вт 28:64; 2 Лет 6:36; Пр 20:9; Екл 7:20; Як 3:2; 1 Йн 1:8; 1 Йн 1:10) 

47 все пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда, (Лев 26:40; Неем 1:6; Пс 106:6; Дан 9:5) 

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, (Ер 29:12; Дан 6:10) 

49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им 

50 и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост; (Езд 7:6; Пс 106:46) 

51 защото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ. (Вт 4:20; Вт 9:29; Неем 1:10; Ер 11:4) 

52 И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват; 

53 защото Ти, Господи ЙЕХОВА, си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говори чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет. (Изх 19:5; Вт 9:26; Вт 9:29; Вт 14:2) 

54 След като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към ГОСПОДА, стана отпред ГОСПОДНИЯ жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето. 

55 И застана и благослови цялото Израилево общество, като каза: (2 Цар 6:18) 

56 Благословен да бъде ГОСПОД, Който успокои народа Си Израил според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей. (Вт 12:10; И Н 21:45; И Н 23:14) 

57 Дано ГОСПОД, нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли! (Вт 31:6; И Н 1:5) 

58 Да преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни! (Пс 119:36) 

59 И тези думи, с които се помолих на ГОСПОДА, нека бъдат денем и нощем близо до ГОСПОДА, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според всекидневната нужда, 

60 така че всички племена на света да познаят, че ЙЕХОВА е Бог и няма друг. (Вт 4:35; Вт 4:39; И Н 4:24; 1 Цар 17:46; 4 Цар 19:19) 

61 И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо ГОСПОДА, нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес. (3 Цар 11:4; 3 Цар 15:3; 3 Цар 15:14; 4 Цар 20:3) 

62 Тогава царят заедно с целия Израил принесоха жертви пред ГОСПОДА. (2 Лет 7:4) 

63 За мирни жертви, които принесе на ГОСПОДА, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израилтяни осветиха ГОСПОДНИЯ дом. 

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на ГОСПОДНИЯ дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред ГОСПОДА, беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. (2 Лет 4:1; 2 Лет 7:7) 

65 По този начин Соломон заедно с целия Израил – голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток – спазваха в онова време празника пред ГОСПОДА, нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни. (Бит 15:18; Лев 23:34; Чис 31:5; Чис 34:8; И Н 13:5; Съд 3:3; 3 Цар 8:2; 4 Цар 14:25; 2 Лет 7:8) 

66 А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което ГОСПОД беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил. (2 Лет 7:9; 2 Лет 7:10) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

3 Царе 8

Верен

1 Тогава Соломон събра старейшините на Израил и всичките глави на племената, първенците на бащините домове на израилевите синове при цар Соломон в Ерусалим, за да пренесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион. 

2 И всичките израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец. 

3 Дойдоха всичките старейшини на Израил и свещениците вдигнаха ковчега, 

4 и пренесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане, и всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха. 

5 И цар Соломон и цялото израилево общество, което се беше събрало при него и беше с него пред ковчега, жертваха овце и говеда, които поради множеството си не можеха да се пресметнат или изброят. 

6 И свещениците донесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му, във вътрешната зала на дома, в Пресвятото място, под крилете на херувимите; 

7 защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и прътовете му. 

8 А прътовете бяха толкова дълги, че краищата на прътовете се виждаха от святото място пред вътрешната зала, а навън не се виждаха. И те са там и до днес. 

9 В ковчега нямаше нищо друго освен двете каменни плочи, които Мойсей сложи там на Хорив, където ГОСПОД направи завет с израилевите синове, когато те излязоха от египетската земя. 

10 И когато свещениците излязоха от святото място, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом; 

11 и свещениците не можеха да пристъпят да служат заради облака, понеже ГОСПОДНАТА слава изпълваше ГОСПОДНИЯ домст. 10;. 

12 Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак. 

13 Построих Ти извисен дом, място, в което да обитаваш до века. 

14 И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание, а цялото израилево събрание стоеше. 

15 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид и го изпълни с ръката Си, като каза: 

16 От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми, но избрах Давид да бъде над народа Ми Израил. 

17 И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 

18 Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Това, че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти. 

19 Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти; той ще построи дома за Името Ми. 

20 И ГОСПОД изпълни думата Си, която говори; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 

21 И приготвих там място за ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с бащите ни, когато ги изведе от египетската земя. 

22 Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ олтар пред цялото израилево събрание и разтвори ръцете си към небето, 

23 и каза: ГОСПОДИ, Боже Израилев, нито на небето горе, нито на земята долу има Бог като Теб, който пазиш завета и милостта за слугите Си, които ходят пред Теб с цялото си сърце, 

24 който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал! С устата Си си го говорил и с ръката Си си го изпълнил, както е днес. 

25 И сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, каквото си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж пред Мен, който да седи на израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен, както ти си ходил пред Мен. 

26 И сега, Боже Израилев, моля Те, нека се утвърди словото Ти, което си говорил на слугата Си Давид, баща ми! 

27 Но наистина ли Бог ще обитава на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат – колко по-малко този дом, който аз построих! 

28 Но обърни внимание на молитвата на слугата Си и на молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, за да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Теб, 

29 за да бъдат очите Ти отворени ден и нощ към този дом, към мястото, за което си казал: Там ще бъде Името Ми! – за да слушаш молитвата, с която слугата Ти се моли към това място. 

30 И послушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят към това място. Чуй на мястото, където обитаваш, в небето; чуй и прости! 

31 Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом, 

32 тогава Ти чуй в небето и подействай, и отсъди за слугите Си, като осъдиш злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му! 

33 Когато Твоят народ Израил бъде разбит пред врага, защото са съгрешили против Теб; ако се обърнат към Теб и прославят Името Ти, и се помолят, и отправят молба към Теб в този дом, 

34 тогава Ти чуй в небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в земята, която си дал на бащите им! 

35 Когато небето се затвори и няма дъжд, понеже са съгрешили против Теб; и се помолят към това място и прославят Името Ти, и се обърнат от греха си, понеже ги смиряваш, 

36 тогава Ти чуй в небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, като им покажеш добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал на народа си за наследство! 

37 Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато врагът им ги обсади в земята на градовете им – каквато и язва, каквато и болест да има – 

38 каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната на сърцето си и простре ръцете си към този дом, 

39 тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и прости, и подействай, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му – защото Ти, само Ти познаваш сърцата на всички човешки синове – 

40 за да Ти се боят през всичките дни, когато живеят в земята, която си дал на бащите ни! 

41 Също и за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Името Ти – 

42 защото ще чуят за Твоето велико Име и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца – когато дойде и се помоли към този дом, 

43 тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и направи според всичко, за което чужденецът извика към Теб; за да познаят всичките народи на земята Името Ти, за да Ти се боят както Твоят народ Израил и да познаят, че с Твоето Име се нарича този дом, който построих! 

44 Когато народът Ти излезе на бой срещу врага си по пътя, по който го изпратиш, и се помолят на ГОСПОДА към града, който Ти си избрал, и дома, който построих за Името Ти, 

45 тогава чуй в небето молитвата им и молбата им и защити правото им! 

46 Когато съгрешат против Теб – защото няма човек, който да не греши – и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в земята на врага, далечна или близка; 

47 и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат и отправят молба към Теб в земята на онези, които са ги пленили, и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! – 

48 и ако се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на враговете си, които са ги отвели в плен, и Ти се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и дома, който построих за Името Ти, 

49 тогава чуй в небето, в мястото, където обитаваш, молитвата им и молбата им и защити правото им; 

50 и прости на народа Си, каквото са съгрешили против Теб, и всичките им престъпления, с които са престъпили против Теб, и им дай да намерят милост пред онези, които са ги пленили, за да се смилят над тях, 

51 защото са Твой народ и Твое наследство, което си извел от Египет, отсред желязната пещ! 

52 И нека очите Ти бъдат отворени за молбата на слугата Ти и за молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват, 

53 защото Ти си ги отделил от всичките народи на земята за Свое наследство, както си говорил чрез слугата Си Мойсей, когато си извел бащите ни от Египет, Господи БОЖЕ! 

54 И когато Соломон свърши да принася цялата тази молитва и молба към ГОСПОДА, той стана отпред ГОСПОДНИЯ олтар, където беше коленичил с ръцете си разтворени към небето. 

55 И той застана и благослови с висок глас цялото израилево събрание, и каза: 

56 Благословен да бъде ГОСПОД, който даде спокойствие на народа Си Израил, според всичко, което беше обещал. Нито една дума не пропадна от всичките Му добри думи, които говори чрез слугата Си Мойсей. 

57 ГОСПОД, нашият Бог, да бъде с нас, както е бил с бащите ни, да не ни остави и да не ни отхвърли, 

58 за да наклони сърцата ни към Себе Си, за да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите Му и наредбите Му, и правилата Му, които е заповядал на бащите ни! 

59 И тези мои думи, с които отправих молба пред ГОСПОДА, нека бъдат близо до ГОСПОДА, нашия Бог, ден и нощ, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според нуждата за всеки ден, 

60 за да познаят всичките народи на земята, че ГОСПОД е Бог и няма друг! 

61 Затова нека сърцата ви бъдат неразделени към ГОСПОДА, нашия Бог, да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както е днес. 

62 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред ГОСПОДА. 

63 И Соломон принесе за примирителна жертва, която пожертва на ГОСПОДА, двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всичките израилеви синове посветиха ГОСПОДНИЯ дом. 

64 В същия ден царят освети средата на двора, който беше пред ГОСПОДНИЯ дом, защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви, понеже бронзовият олтар, който беше пред ГОСПОДА, беше прекалено малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви. 

65 И в онова време Соломон и целият Израил с него, голямо събрание, от прохода на Емат до египетския поток, направиха празника на колибите пред ГОСПОДА, нашия Бог, за седем дни и още седем дни, общо четиринадесет дни. 

66 На осмия ден разпусна народа и те благословиха царя и си отидоха в шатрите си радостни и с весело сърце заради цялото добро, което ГОСПОД беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.