1Тогава един Божий човек дойде от Юдея във Ветил чрез ГОСПОДНЕТО слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади. (3 Цар 12:32; 3 Цар 12:33; 4 Цар 23:17)2И човекът извика против жертвеника чрез ГОСПОДНЕТО слово, като каза: Жертвениче, жертвениче, така говори ГОСПОД: Син ще се роди на Давидовия дом, на име Осия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе. Човешки кости ще бъдат изгорени върху теб. (4 Цар 23:15; 4 Цар 23:16)3И в същия ден той даде знамение, като каза: Това е знамението, което изговори ГОСПОД: Жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е на него, ще се разсипе. (Ис 7:14; Йн 2:18; 1 Кор 1:22)4А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, протегна ръката си от жертвеника и каза: Хванете го. И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така че не можа да я върне назад към себе си.5Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез ГОСПОДНЕТО слово.6Тогава царят каза на Божия човек: Изпроси, моля те, благоволението на ГОСПОДА, твоя Бог, и се помоли за мене, за да ми се възстанови ръката. И така, Божият човек се помоли на ГОСПОДА; и ръката на царя се възстанови и стана, както беше преди това. (Изх 8:8; Изх 9:28; Изх 10:17; Чис 21:7; Д А 8:24; Як 5:16)7Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома да обядваме и ще ти дам подарък. (1 Цар 9:7; 4 Цар 5:15)8Но Божият човек отвърна на царя: Дори и да искаш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място; (Чис 22:18; Чис 24:13)9защото това ми беше заръчано чрез ГОСПОДНЕТО слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който беше отишъл. (1 Кор 5:11)10Така той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил.11А във Ветил живееше един стар пророк. И синовете му дойдоха и му разказаха за всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил. Разказаха също на баща си и думите, които той беше говорил на царя.12Баща им запита: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юдея.13И така, той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела. Той, като го възседна,14отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб; и му каза: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юдея? Онзи отговори: Аз съм.15Тогава пророкът му каза: Ела с мен и яж хляб.16А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза при тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място, (3 Цар 13:8; 3 Цар 13:9)17защото ми бе казано чрез ГОСПОДНЕТО слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито като се връщаш, да минеш по пътя, по който си дошъл. (3 Цар 20:35; 1 Сол 4:15)18А другият му каза: И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говори чрез ГОСПОДНЕТО слово, като ми каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Той обаче го лъжеше.19И така, човекът се върна с него и яде хляб в къщата му и пи вода.20А като седяха на трапезата, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка, който го беше върнал,21и извика към Божия човек, който беше дошъл от Юдея: Така говори ГОСПОД: Понеже ти не послуша ГОСПОДНЕТО слово и не опази заповедта, която ти даде ГОСПОД, твоят Бог,22а се върна, яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да бъде положено в гроба на бащите ти. (3 Цар 13:9)23И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал от пътя.24След като той си тръгна, лъв го нападна на пътя и го уби. И тялото му беше проснато на пътя и оселът стоеше при него. Също и лъвът стоеше при тялото. (3 Цар 20:36)25И, ето, хора, като минаваха, видяха тялото, проснато на пътя, и лъва, който стоеше при тялото. И като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк.26А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша ГОСПОДНЕТО слово. Затова ГОСПОД го предаде на лъва да го разкъса и го уби според словото, което ГОСПОД му говори.27Тогава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.28И той отиде и намери тялото му, проснато на пътя, и осела и лъва, които стояха при тялото. Лъвът не беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.29Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.30Той положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, като казваха: Жалко, брате мой! (Ер 22:18)31И като го погребаха, говори на синовете си: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек. Сложете костите ми при неговите кости. (4 Цар 23:17; 4 Цар 23:18)32Защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез ГОСПОДНЕТО слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове. (3 Цар 13:2; 3 Цар 16:24; 4 Цар 23:16; 4 Цар 23:19)
Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом
33Но дори и след това Еровоам не се отвърна от лошия си път, а пак правеше от всякакви хора жреци за високите места. Който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места. (3 Цар 12:31; 3 Цар 12:32; 2 Лет 11:15; 2 Лет 13:9)34И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради който щеше да бъде изтребен и погубен от лицето на земята. (3 Цар 12:30; 3 Цар 14:10)
3 Царе 13
Верен
1И ето, един Божи човек дойде от Юда във Ветил чрез ГОСПОДНОТО слово, когато Еровоам стоеше при олтара, за да кади.2И той извика срещу олтара чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Олтаре, олтаре, така казва ГОСПОД: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия. Той ще заколи върху теб свещениците на високите места, които кадят върху теб, и човешки кости ще се изгорят върху теб!3И в същия ден даде знамение, като каза: Това е знамението, за което говори ГОСПОД: Ето, олтарът ще се разцепи и пепелта, която е върху него, ще се разпилее.4А когато царят чу словото на Божия човек, което той извика срещу олтара във Ветил, Еровоам простря ръката си от олтара и каза: Хванете го! Но ръката му, която той простря против него, изсъхна, и той не можа да я върне обратно към себе си.5И олтарът се разцепи и пепелта се разпиля от олтара според знамението, което Божият човек беше дал чрез ГОСПОДНОТО слово.6Тогава царят отговори и каза на Божия човек: Моля те, смекчи лицето на ГОСПОДА, своя Бог, и се помоли за мен, за да ми се върне ръката. И Божият човек се помоли на ГОСПОДА и ръката на царя му се върна и стана както преди.7Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома и се подкрепи, и ще ти дам подарък.8Но Божият човек каза на царя: И половината от къщата си да ми дадеш, няма да вляза с теб; и няма да ям хляб и няма да пия вода на това място,9защото така ми беше заповядано чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл.10И той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил.11А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха и му разказаха всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил, и думите, които беше говорил на царя, и тях разказаха на баща си.12И баща им им каза: По кой път отиде? А синовете му бяха видели по кой път отиде Божият човек, който дойде от Юда.13Тогава той каза на синовете си: Оседлайте ми магарето. И те му оседлаха магарето и той се качи на него.14И отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб, и му каза: Ти ли си Божият човек, който е дошъл от Юда? И той каза: Аз съм.15Тогава той му каза: Ела с мен у дома и яж хляб.16А той каза: Не мога да се върна с теб и да вляза с теб и няма да ям хляб и няма да пия вода с теб на това място,17защото ми се каза чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода там, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл.18А той му каза: И аз съм пророк като теб; и ангел ми говори чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Но той го лъжеше.19И той се върна с него и яде хляб в къщата му, и пи вода.20А когато седяха на трапезата, ГОСПОДНОТО слово беше към пророка, който го беше върнал,21и той извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и каза: Така казва ГОСПОД: Понеже не послуша ГОСПОДНОТО слово и не спази заповедта, която ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда,22а се върна и яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза: Не яж хляб и не пий вода! – затова трупът ти няма да дойде в гроба на бащите ти.23И след като яде хляб и пи, му оседлаха магарето на пророка, който го беше върнал обратно.24И той си отиде. И един лъв го намери на пътя и го уби. И трупът му беше проснат на пътя и магарето стоеше до него, и лъвът стоеше до трупа.25И ето, минаха хора и видяха трупа, проснат на пътя, и лъва да стои до трупа. И те дойдоха и казаха това в града, където живееше старият пророк.26А когато пророкът, който го беше върнал от пътя, чу това, каза: Това е Божият човек, който не послуша ГОСПОДНОТО слово; затова ГОСПОД го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според ГОСПОДНОТО слово, което Той му говори.27Тогава той говори на синовете си и каза: Оседлайте ми магарето. И те го оседлаха.28И той отиде и намери трупа му, проснат на пътя, и магарето и лъва да стоят до трупа; лъвът нито беше изял трупа, нито беше разкъсал магарето.29И пророкът вдигна трупа на Божия човек и го сложи на магарето, и го донесе обратно. И дойде в града на стария пророк, за да го оплаче и да го погребе.30И положи трупа в собствения си гроб. И го оплакаха: Горко, брате мой!31И след като го погреба, говори на синовете си и каза: Когато умра, погребете ме в гроба, където е погребан Божият човек; сложете костите ми при неговите кости!32Защото непременно ще стане това, което той извика чрез ГОСПОДНОТО слово срещу олтара във Ветил и срещу всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.33След това събитие Еровоам не се върна от злия си път, а пак правеше свещеници за високите места от всякакви хора; посвещаваше всеки, който пожелаеше да бъде свещеник на високите места.34И това нещо стана грях за Еровоамовия дом и причина да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.