1След това Давид се допита до ГОСПОДА с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И ГОСПОД му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон. (Съд 1:1; 1 Цар 23:2; 1 Цар 23:4; 1 Цар 23:9; 1 Цар 30:7; 1 Цар 30:8; 1 Цар 30:31; 2 Цар 2:11; 2 Цар 5:1; 2 Цар 5:3; 3 Цар 2:11)2И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. (1 Цар 30:5)3Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове. (1 Цар 27:2; 1 Цар 27:3; 1 Цар 30:1; 1 Лет 12:1)4Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул. (1 Цар 31:11; 1 Цар 31:13; 2 Цар 2:11; 2 Цар 5:5)5Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от ГОСПОДА затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте. (Рут 2:20; Рут 3:10; Пс 115:15)6Сега ГОСПОД нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това. (2 Тим 1:16; 2 Тим 1:18)7И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.
Война между Юдея и Израил
8Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим, (1 Цар 14:50)9и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил10(Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува две години); но Юдовият дом последва Давид.11А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца. (2 Цар 5:5; 3 Цар 2:11)12И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. (И Н 18:25)13Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема. (Ер 41:12)14Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.15И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.16Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим[1], което е в Гаваон.17В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.18И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо[2] като полска сърна. (1 Лет 2:16; 1 Лет 12:8; Пс 18:33; П П 2:17; П П 8:14)19Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.20А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.21Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.22Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?23Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха. (2 Цар 3:27; 2 Цар 4:6; 2 Цар 20:10)24А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.25Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.26Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?27А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си. (2 Цар 2:14; Пр 17:14)28И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече.29Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.30А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.31Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.32И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
2 Царе 2
Верен
1После Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли в някой от юдовите градове? И ГОСПОД му каза: Изкачи се. А Давид каза: Къде да се изкача? И Той му каза: в Хеврон.2И Давид се изкачи там, а също и двете му жени, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.3Давид заведе там и мъжете, които бяха с него, всеки с дома му; и те живееха в градовете на Хеврон.4И юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над юдовия дом. И съобщиха на Давид и казаха: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.5И Давид изпрати пратеници до явис-галаадските мъже и им каза: Благословени да сте от ГОСПОДА, понеже сте оказали тази милост на господаря си, на Саул, и сте го погребали!6И сега, нека ГОСПОД да ви окаже милост и вярност. И аз също ще ви отплатя за тази добрина, понеже сте извършили това нещо.7Затова сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри; защото господарят ви Саул е мъртъв, а и юдовият дом ме помаза за цар над себе сист. 4;.8Но Авенир, синът на Нир, военачалникът на Саул, взе Исвостей[1], сина на Саул, и го заведе в Маханаим[2],9и го направи цар над Галаад и над асурците, и над Езраел, и над Ефрем, и над Вениамин, и над целия Израил.10Исвостей, синът на Саул, беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Но юдовият дом последва Давид.11А времето, през което Давид царува в Хеврон над юдовия дом, беше седем години и шест месеца.12А Авенир, синът на Нир, и слугите на Исвостей, сина на Саул, отидоха от Маханаим в Гаваон.13И Йоав, синът на Саруя, и слугите на Давид излязоха и се срещнаха с тях до гаваонския водоем. И едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.14Тогава Авенир каза на Йоав: Нека младежите станат и се състезават пред нас. И Йоав каза: Нека станат.15И те станаха и преминаха под брой – дванадесет за Вениамин и Исвостей, сина на Саул, и дванадесет от слугите на Давид.16И всеки хвана другия за главата и заби меча си в ребрата на другия и те паднаха заедно. Затова онова място се нарече Хелкат-АсуримПолето на остриетата, което е при Гаваон.17И битката стана много жестока в онзи ден и Авенир и израилевите мъже бяха разбити пред слугите на Давид.18И там бяха тримата сина на Саруя: Йоав и Ависей, и Асаил[3]; а Асаил беше лек в краката си като полска газела.19И Асаил подгони Авенир и не се отклоняваше нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.20А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.21Тогава Авенир му каза: Отклони се надясно или наляво и хвани един от младежите, и си вземи оръжието му. Но Асаил не поиска да се отклони от преследването му.22И Авенир пак каза на Асаил: Отклони се от преследването ми! Защо да те ударя на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето?23Но той отказа да се отклони. Тогава Авенир го удари в корема със задния край на копието, така че копието му излезе отзад. И той падна там и умря на място. И всеки, който идваше до мястото, където Асаил падна и умря, се спираше.24А Йоав и Ависей също преследваха Авенир. И когато слънцето залязваше, те стигнаха до хълма Амма, който е пред Гия, по пътя за Гаваонската пустиня.25И вениаминовите синове се събраха зад Авенир и заеха кръгова отбрана на върха на един хълм.26Тогава Авенир извика към Йоав и каза: Вечно ли ще поглъща мечът? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Докога няма да казваш на народа да се върне от преследването на братята си?27И Йоав каза: Жив е Бог – ако ти не беше говорил, народът със сигурност щеше още сутринта да си отиде, всеки от преследването на брат си!28И Йоав наду тръбата и целият народ спря, и повече не преследваше Израил, и не продължиха повече да се бият.29А Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през равнината и преминаха Йордан и минаха през целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.30А Йоав се върна от преследването на Авенир и събра целия народ; и от слугите на Давид липсваха деветнадесет мъже и Асаил.31Но слугите на Давид бяха избили мнозина от Вениамин и от мъжете на Авенир; триста и шестдесет мъже бяха мъртви.32Тогава те вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. И Йоав и мъжете му вървяха цяла нощ и дойдоха в Хеврон на зазоряване.