1След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни, (1 Цар 30:17; 1 Цар 30:26)2на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. (1 Цар 4:12; 2 Цар 4:10)3Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израилевия стан се отървах.4Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.5Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?6Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха. (1 Цар 31:1; 1 Цар 31:2)7И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.8А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.9Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.10И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. (Съд 9:54)11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него. (2 Цар 3:31; 2 Цар 13:31)12Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за ГОСПОДНИЯ народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч.13А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.14Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш ГОСПОДНИЯ помазаник? (Чис 12:8; 1 Цар 24:6; 1 Цар 26:9; 1 Цар 31:4; Пс 105:15)15И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря. (2 Цар 4:10; 2 Цар 4:12)16Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник. (1 Цар 26:9; 2 Цар 1:10; 3 Цар 2:32; 3 Цар 2:33; 3 Цар 2:37; Лк 19:22)
Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан
17След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите18(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния): (И Н 10:13)19Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните[1] места на полето ти! Как паднаха силните. (2 Цар 1:27)20Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. (Изх 15:20; Съд 11:34; Съд 16:23; 1 Цар 18:6; 1 Цар 31:4; 1 Цар 31:9; Мих 1:10)21Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро. (Съд 5:23; 1 Цар 10:1; 1 Цар 31:1; Йов 3:3; Йов 3:4; Ер 20:14)22От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен. (1 Цар 18:4)23Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. (Съд 14:18)24Израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.25Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.26Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. (1 Цар 18:1; 1 Цар 18:3; 1 Цар 19:2; 1 Цар 20:17; 1 Цар 20:41; 1 Цар 23:16)27Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия! (1 Цар 1:19)
2 Царе 1
Верен
1А след смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните, Давид остана два дни в Сиклаг.2А на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул с раздрани дрехи и пръст на главата си. И като дойде при Давид, падна на земята и се поклони.3И Давид му каза: Откъде идваш? А той му каза: Избягах от израилевия стан.4И Давид му каза: Какво стана? Моля те, кажи ми! А той отговори: Народът побягна от битката и също много от народа паднаха и са мъртви; и Саул и синът му Йонатан също са мъртви.5Тогава Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?6А младежът, който му съобщи, каза: Случайно се оказах на хълма Гелвуе и ето, Саул се подпираше на копието си; и ето, колесниците и конниците го настигаха.7И той погледна назад и ме видя, и ме повика. И аз казах: Ето ме.8И той ми каза: Кой си ти?ст. 3; А аз му отговорих: Амаличанин съм.9Тогава ми каза: Моля те, ела до мен и ме убий, понеже ме обзе силна болка, а целият ми живот е още в мен!10И аз застанах до него и го убих, понеже бях сигурен, че не може да живее, след като беше паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него.12И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча.13И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти?ст. 3; И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.14Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник?15И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря.16И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.17Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с това оплакване,18и поръча да научат юдовите синове на Песента на лъка. Ето, тя е записана в Книгата на Праведния.19Красотата ти, Израилю, е убита по височините ти! Как паднаха силните!20Не разказвайте в Гет, не известявайте по улиците на Аскалон, за да не ликуват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!21О, гелвуйски планини, нека няма на вас роса или дъжд, нито ниви на приноси; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, непомазан с масло.22От кръвта на убитите, от тлъстината на силните лъкът на Йонатан не се обръщаше назад и мечът на Саул не се връщаше празен.23Саул и Йонатан, възлюбени и приятни в живота си, не се разделиха и в смъртта си. Те бяха по-бързи от орли, бяха по-силни от лъвове.24О, израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше разкошно в пурпур, който слагаше златни украшения по дрехите ви.25Как паднаха силните сред боя! Йонатан е убит на високите ти места.26Скърбя за теб, брате мой, Йонатане! Ти ми беше много приятен; любовта ти към мен беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.27Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!