Войната с едомците и краят на Йосафатовото царуване
1След това моавците и амонците и с тях някои от маонците[1] дойдоха да воюват против Йосафат.2Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади). (Бит 14:7; И Н 15:62)3А Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по цяла Юдея. (2 Лет 19:3; Езд 8:21; Ер 36:9; Йона 3:5)4И юдеите се събраха, за да искат помощ от ГОСПОДА; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят ГОСПОДА.5Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза:6ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе? (Вт 4:39; И Н 2:11; 3 Цар 8:23; 1 Лет 29:12; Пс 47:2; Пс 47:8; Пс 62:11; Дан 4:17; Дан 4:25; Дан 4:32; Мт 6:9; Мт 6:13)7Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израил и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам? (Бит 17:7; Изх 6:7; Пс 44:2; Ис 41:8; Як 2:23)8И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха:9Ако ни връхлети зло – меч, възмездие, мор или глад – и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. (3 Цар 8:33; 3 Цар 8:37; 2 Лет 6:20; 2 Лет 6:28)10И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израил да ги нападне, когато идваха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха – (Чис 20:21; Вт 2:4; Вт 2:9; Вт 2:19)11ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. (Пс 83:12)12Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб. (1 Цар 3:13; Пс 25:15; Пс 121:1; Пс 121:2; Пс 123:1; Пс 123:2; Пс 141:8)13А цяла Юдея стоеше пред ГОСПОДА с домовете си, жените си и синовете си.14Тогава сред събранието ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син (а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза: (Чис 11:25; Чис 11:26; Чис 24:2; 2 Лет 15:1; 2 Лет 24:20)15Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва ГОСПОД на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий. (Изх 14:13; Изх 14:14; Вт 1:29; Вт 1:30; Вт 31:6; Вт 31:8; 2 Лет 32:7)16Слезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.17Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от ГОСПОДА за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото ГОСПОД е с вас. (Изх 14:13; Изх 14:14; Чис 14:9; 2 Лет 15:2; 2 Лет 32:8)18Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА и Му се поклониха. (Изх 4:31)19А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог.20И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех. (Ис 7:9)21Тогава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на ГОСПОДА и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е до века. (1 Лет 16:29; 1 Лет 16:34; 1 Лет 16:41; 2 Лет 5:13; 2 Лет 7:3; 2 Лет 7:6; Пс 136:1)22И когато почнаха да пеят и да хвалят, ГОСПОД постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени. (Съд 7:22; 1 Цар 14:20)23Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.24А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.25И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много.26А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха ГОСПОДА; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес.27Тогава всички юдеи и йерусалимски мъже, начело с Йосафат, тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже ГОСПОД ги беше развеселил с поражението на неприятелите им. (Неем 12:43)28Те дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до ГОСПОДНИЯ дом.29И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД воювал против неприятелите на Израил. (2 Лет 17:10)30И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде. (2 Лет 15:15; Йов 34:29)31Така Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея. (3 Цар 22:41)32Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА.33Високите места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си. (2 Лет 12:14; 2 Лет 17:6; 2 Лет 19:3)34А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на Израилевите царе. (3 Цар 16:1; 3 Цар 16:7)35А след това Юдейският цар Йосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви. (3 Цар 22:49; 3 Цар 22:50)36Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.37Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, ГОСПОД съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис. (3 Цар 22:49; 2 Лет 9:21)
2 Летописи 20
Верен
1След това синовете на Моав и синовете на Амон, и с тях някои от маонците[1] дойдоха да воюват срещу Йосафат.2И дойдоха и съобщиха на Йосафат и казаха: Голямо множество идва срещу теб оттатък морето, от Арам. И ето, вече са в Асасон-Тамар, който е Енгади.3Тогава Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по целия Юда.4И Юда се събра, за да търсят помощ от ГОСПОДА; дори от всичките юдови градове дойдоха да търсят ГОСПОДАст. 3;.5И Йосафат застана в събранието на Юда и Ерусалим в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза:6ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и владетел над всичките царства на народите? В Твоята ръка е сила и мощ и никой не може да устои против Теб.7Не изгони ли Ти, Боже наш, жителите на тази земя пред народа Си Израил и не я ли даде на потомството на приятеля Си Авраам до века?8И те се заселиха в нея и Ти построиха в нея светилище за Името Ти, и казаха:9Когато ни връхлети зло – меч, наказание или мор, или глад – и ние застанем пред този дом и пред Теб – защото Твоето Име е в този дом – и извикаме към Теб в бедствието си, тогава Ти ще ни чуеш и спасиш.10И сега, ето, синовете на Амон и Моав и онези от планината Сиир, към които Ти не остави Израил да отиде, когато идваше от египетската земя, а се отклони от тях и не ги изтреби,11ето как ни отплащат – като идват да ни изгонят от Твоето притежание, което си ни дал да притежаваме[2]!12Боже наш, няма ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила пред това голямо множество, което идва против нас. И ние не знаем какво да правим, а към Теб са обърнати очите ни.13А целият Юда стоеше пред ГОСПОДА с челядите си, жените си и синовете си.14Тогава ГОСПОДНИЯТ дух беше сред събранието на левита Яазиил, сина на Захария, син на Ваная, син на Ехиил, син на Матания, от синовете на Асаф, и той каза:15Слушайте, всички от Юда и вие ерусалимски жители, и ти царю Йосафат! Така ви говори ГОСПОД: Не се бойте и не се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божи.16Слезте утре против тях. Ето те се изкачват по възвишението Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.17Няма вие да се биете в този бой[3]. Пристъпете, застанете и вижте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас, Юда и Ерусалим! Не се бойте и не се плашете! Утре излезте срещу тях и ГОСПОД ще бъде с вас.18Тогава Йосафат се наведе с лице до земята, и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА, и се поклониха на ГОСПОДА.19И левитите, от синовете на каатците и от синовете на корейците, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог.20И на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текое. А когато излизаха, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, Юда и вие, ерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, своя Бог, и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, и ще успеете.21И той се посъветва с народа и постави певци за ГОСПОДА, които да прославят в свято великолепие, като излязат пред войската и говорят: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна!22И когато започнаха да пеят и да славят[4], ГОСПОД постави засади срещу синовете на Амон и Моав, и онези от планината Сиир, които бяха дошли против Юда. И те бяха разбити.23И синовете на Амон и Моав станаха срещу жителите на планината Сиир, за да изпълнят над тях проклятието и да ги изтребят. А когато довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха да се погубят взаимно.24А Юда дойде до стражарската кула към пустинята; и погледнаха към множеството и ето, бяха трупове, паднали на земята, и никой не се беше избавил.25И Йосафат и народът му дойдоха да оберат плячката им и намериха много богатства между труповете им и скъпи вещи, и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат. Три дни обираха плячката, защото беше много.26А на четвъртия ден се събраха в долината Вераха[5], защото там благословиха ГОСПОДА. Затова онова място се нарече Долината Вераха и до днес.27Тогава всичките юдови и ерусалимски мъже начело с Йосафат тръгнаха да се върнат в Ерусалим с радост, понеже ГОСПОД им беше дал радост от поражението на враговете им.28И дойдоха в Ерусалим до ГОСПОДНИЯ дом с лири и арфи, и тръби.29И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД е воювал против враговете на Израил.30И царството на Йосафат се успокои и неговият Бог му даде покой отвсякъде.31Така Йосафат царуваше над Юда. Той беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.32Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, като вършеше това, което бе право пред ГОСПОДА.33Само високите места не се премахнаха и народът още не беше насочил сърцето си към Бога на бащите си.34А останалите дела на Йосафат, първите и последните, ето, записани са в делата на Ииуй, сина на Ананий, които са включени в Книгата на израилевите царе.35А след това юдовият цар Йосафат се свърза с израилевия цар Охозия, който постъпваше безбожно.36Свърза се с него, за да направят кораби, които да отидат в Тарсис. И направиха корабите в Есион-Гавер.37И Елиезер, синът на Додо, от Мариса, пророкува против Йосафат и каза: Понеже си се свързал с Охозия, ГОСПОД съсипа твоите дела. И корабите се разбиха и не можаха да отидат в Тарсис.