1И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. (1 Кор 6:17; 1 Кор 6:18; 1 Йн 3:3)
Радостта на апостола
2Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели. (Д А 20:33; 2 Кор 12:17)3Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем. (2 Кор 6:11; 2 Кор 6:12)4Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания. (1 Кор 1:4; 2 Кор 1:4; 2 Кор 1:14; 2 Кор 3:12; Фил 2:17; Кол 1:24)5Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. (Вт 32:25; 2 Кор 2:13; 2 Кор 4:8)6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; (2 Кор 1:4; 2 Кор 2:13)7и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.8Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. (2 Кор 2:4)9Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.10Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. (2 Цар 12:13; Пр 17:22; Мт 26:75; 1 Пет 2:19)11Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание[1]на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.12И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас. (2 Кор 2:4)13Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му. (Рим 15:32)14Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.15И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет. (2 Кор 2:9; Фил 2:12)16Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко. (2 Сол 3:4)
2 Коринтяни 7
Верен
1И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост в страх от Бога.2Направете място в сърцата си за нас. Никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме измамили.3Не казвам това, за да ви осъдя; защото преди това казах, че вие сте в нашите сърца, за да умрем заедно и да живеем заедно.4Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, преизобилствам с радост при всичката наша скръб.5Защото и когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше спокойствие, а отвсякъде бяхме притеснени – отвън борби, отвътре страхове.6Но Бог, който утешава смирените, ни утеши с идването на Тит.7И не само с идването му, но и с утехата, с която той беше утешен чрез вас, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен, така че аз още повече се зарадвах.8Защото, дори да ви наскърбих с писмото си, не се разкайвам; въпреки че се бях поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар и за кратко време.9Сега се радвам, не заради наскърбяването ви, а заради това, че наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже вие бяхте наскърбени по Бога, така че да не претърпите никаква вреда от нас.10Защото скръбта по Бога води до спасително покаяние, за което не съжаляваш; но скръбта на света докарва смърт.11Защото вижте, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, каква защита, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.12И така, ако ви писах, не ви писах заради този, който беше оскърбил, нито заради този, който беше оскърбен, а за да ви се яви пред Бога нашата грижа за вас.13Затова ние се утешихме и освен тази наша утеха се зарадвахме още повече заради радостта на Тит, защото всички вие сте освежили духа му.14Защото, ако съм му се похвалил с нещо за вас, не бях посрамен; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.15И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви и как сте го приели със страх и трепет.16Радвам се, че във всичко мога да разчитам на вас.