1Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? (Д А 18:27; 2 Кор 1:12; 2 Кор 5:12; 2 Кор 10:8; 2 Кор 10:12; 2 Кор 12:11)2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци; (1 Кор 9:2)3и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърцето. (Изх 24:12; Изх 34:1; Пс 40:8; Ер 31:33; Ез 11:19; Ез 36:26; 1 Кор 3:5; Евр 8:10)4Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.5Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, (Йн 15:5; Фил 2:13)6Който ни и направи способни като служители на един нов завет – не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява. (Ер 31:31; Мт 26:28; Йн 6:63; Рим 2:27; Рим 2:29; Рим 3:20; Рим 4:15; Рим 7:6; Рим 8:2; 1 Кор 3:5; 1 Кор 15:10; 2 Кор 2:16; 2 Кор 5:18; Гал 3:10; Еф 3:7; Кол 1:25; Кол 1:29; 1 Тим 1:11; 1 Тим 1:12; 2 Тим 1:11; Евр 8:6; Евр 8:8)7Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, (Изх 34:1; Изх 34:28; Изх 34:29; Изх 34:30; Изх 34:35; Вт 10:1; Рим 7:10)8как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава? (Гал 3:5)9Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. (Рим 1:17; Рим 3:21)10(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)11Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.12И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност (2 Кор 7:4; Еф 6:19)13и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. (Изх 34:33; Изх 34:35; Рим 10:4; Гал 3:23)14Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, защото то се сваля само чрез Христос. (Ис 6:10; Мт 13:11; Мт 13:14; Йн 12:40; Д А 28:26; Рим 11:7; Рим 11:8; Рим 11:25; 1 Кор 2:8)15А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,16но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето. (Изх 34:34; Ис 25:7; Рим 11:23; Рим 11:26)17А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. (1 Кор 15:45; 2 Кор 3:6)18А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух. (Рим 8:29; 1 Кор 13:12; 1 Кор 15:49; 2 Кор 4:4; 2 Кор 4:6; Кол 3:10; 1 Тим 1:11)
2 Коринтяни 3
Верен
1Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;3и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.4И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;5не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,6който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.7Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,8как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?9Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.10Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.11Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!12И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение13и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.14Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.15Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,16но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.17А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.18А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.