1Имаше един силен и храбър човек от Вениамин на име Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, вениаминец. (1 Цар 14:51; 1 Лет 8:33; 1 Лет 9:39)2Той имаше син на име Саул, напет и много красив. Между израилтяните нямаше човек, по-красив от него. От рамената си и нагоре беше по-висок от целия народ. (1 Цар 10:23)3Веднъж ослиците на Сауловия баща се загубиха. Затова Кис каза на сина си Саул: Вземи сега със себе си един от слугите и върви да търсиш ослиците.4И така, той премина през Ефремовата хълмиста земя, премина и през земята Салиса, но не ги намери. После мина през земята Саалим, но и там ги нямаше. Отидоха и във Вениаминовата земя, но не ги намериха. (4 Цар 4:42)5А когато стигнаха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Нека да се върнем; да не би баща ми да престане да мисли за ослиците и да започне да се тревожи за нас.6А слугата отговори: Ето в този град има един Божий човек, който е на почит. Всичко, което казва, непременно се сбъдва. Нека да идем там, дано той да може да ни каже нещо за това, заради което пътуваме. (Вт 33:1; 1 Цар 3:19; 3 Цар 13:1)7Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме? (Съд 6:18; Съд 13:17; 3 Цар 14:3; 4 Цар 4:42; 4 Цар 8:8)8Слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.9(В миналото в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца. Защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше преди ясновидец.) (Бит 25:22; 2 Цар 24:11; 4 Цар 17:13; 1 Лет 26:28; 1 Лет 29:29; 2 Лет 16:7; 2 Лет 16:10; Ис 30:10; Ам 7:12)10Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; нека да отидем. И така, отидоха в града, където беше Божият човек.11И като се изкачваха по възвишението към града, видяха няколко моми, излезли да си налеят вода, и ги попитаха: Тук ли е ясновидецът? (Бит 24:11)12А те им отговориха: Тук е. Ето го пред вас; побързайте веднага. Днес дойде в града, понеже днес народът принася жертва на възвишението. (Бит 31:54; 1 Цар 16:2; 3 Цар 3:2)13Щом влезете в града, ще го намерите да се храни, преди да се изкачи на хълма. Защото народът не яде, докато не дойде той. Той благославя жертвата, а след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото по това време ще го намерите.14И така, те се изкачиха към града. Като влизаха в града, срещнаха Самуил, който излизаше насреща им, за да се изкачи на възвишението.15А ГОСПОД беше открил на Самуил, един ден преди да дойде Саул, като му беше казал: (1 Цар 15:1; Д А 13:21)16Утре по това време ще изпратя при теб един човек от Вениаминовата земя. Него да помажеш за цар над народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от филистимците. Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът им стигна до Мен. (Изх 2:25; Изх 3:7; Изх 3:9; 1 Цар 10:1)17И когато Самуил видя Саул, ГОСПОД му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми. (1 Цар 16:12; Ос 13:11)18В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и му каза: Покажи ми къде е къщата на ясновидеца.19Самуил отговори на Саул: Аз съм ясновидецът. Изкачи се с мене на възвишението, за да ядете днес с мен; а утре ще те изпратя и ще ти явя всичко, което имаш на сърцето си.20А колкото до ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, не се тревожи за тях, защото са намерени. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия дом на баща ти? (1 Цар 8:5; 1 Цар 8:19; 1 Цар 9:3; 1 Цар 12:13)21А Саул отговори: Аз не съм ли вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Ако е така, защо ми говориш по този начин? (Съд 6:15; Съд 20:46; 1 Цар 15:17; Пс 68:27)22Самуил покани Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде първото място между поканените, които бяха около тридесет души.23Тогава Самуил каза на готвача: Донеси частта, която ти дадох, за която ти казах: Пази това при себе си.24И така, готвачът вдигна бута и онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Това беше запазено; сложи го пред себе си и яж, защото за този момент то е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И така, Саул яде даденото от Самуил в онзи ден. (Лев 7:32; Лев 7:33; Ез 24:4)25И като слязоха от възвишението в града, Самуил разговаря със Саул на покрива на къщата. (Вт 22:8; 2 Цар 11:2; Д А 10:9)26А на сутринта станаха рано. Около зазоряване Самуил повика Саул на покрива на къщата и му каза: Стани да те изпратя. Саул стана и двамата излязоха вън, той и Самуил.27А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата си да мине пред нас (и той мина), а ти спри за малко, за да ти известя Божието слово.
1 Царе 9
Верен
1А имаше един човек от Вениамин, който се казваше Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, син на един вениаминец, силен и богат човек.2И той имаше превъзходен и красив син, който се казваше Саул. От израилевите синове нямаше мъж, по-красив от него; той беше с една глава по-висок от целия народ.3И магариците на Кис, бащата на Саул, се изгубиха; и Кис каза на сина си Саул: Моля те, вземи със себе си един от слугите и стани, и иди да потърсиш магариците!4И той мина през хълмистата земя на Ефрем и мина през земята Салиса, но не ги намериха. После минаха през земята на Саалим, но и там ги нямаше. Тогава той мина през земята на Вениамин, но не ги намериха.5А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата си, който беше с него: Ела да се върнем, да не би баща ми да престане да се тревожи за магариците и да започне да се безпокои за нас.6А той му каза: Ето сега, в този град има Божи човек и този човек е на почит; всичко, което казва, непременно се изпълнява. Затова нека идем там; може би ще ни каже пътя, по който да вървим.7Тогава Саул каза на слугата си: Но ето, ако отидем, какво ще занесем на човека? Защото хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме?8И слугата пак отговори на Саул и каза: Ето, в ръката ми се намира една четвърт сикъл сребро. Ще го дам на Божия човек, за да ни каже пътя.9А в старо време в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да отидем при гледача. Защото който сега се нарича пророк, в старо време се наричаше гледач.10И Саул каза на слугата си: Добра е думата ти, ела да отидем. И те отидоха в града, където беше Божият човек.11Докато се изкачваха по възвишението към града, срещнаха момичета, които излизаха да наточат вода, и им казаха: Тук ли е гледачът?12А те им отговориха и казаха: Тук е, ето, пред теб е. Побързай сега, защото той дойде днес в града, понеже днес народът има жертва на високото място.13Веднага щом влезете в града, ще го намерите, преди да се изкачи на високото място да яде. Защото народът не яде, докато той не дойде, понеже той благославя жертвата и след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото точно днес ще го намерите.14И те се изкачиха към града. И като влязоха в града, ето, Самуил излизаше срещу тях, за да се изкачи на високото място.15А един ден преди Саул да дойде, ГОСПОД беше открил[1] на Самуил и беше казал:16Утре около този час Аз ще ти изпратя човек от вениаминовата земя и ти ще го помажеш за княз над народа Ми Израил, и той ще избави народа Ми от ръката на филистимците, защото Аз погледнах милостиво на народа Си, понеже викът му дойде до Мен.17И когато Самуил видя Саул, ГОСПОД му каза: Ето човекът, за когото ти говорих. Този ще господства над народа Ми.18А Саул пристъпи до Самуил в портата и каза: Покажи ми, моля те, къде е къщата на гледача.19А Самуил отговори на Саул и каза: Аз съм гледачът. Изкачи се пред мен на високото място, защото вие ще ядете с мен днес; а утре ще те изпратя и ще ти кажа всичко, което е в сърцето ти.20А колкото до магариците ти, които се изгубиха преди три дни, не ги мисли, защото се намериха. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия ти бащин дом?21А Саул отговори и каза: Не съм ли аз вениаминец, от най-малкото от израилевите племена, и родът ми – най-малкият от всички родове на венианиминовото племе? Защо ми говориш такива думи?22А Самуил взе Саул и слугата му и ги заведе в гостната, и ги сложи на най-главното място между поканените, а те бяха около тридесет мъже.23И Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти казах: Отдели това при себе си.24И готвачът вдигна бедрото с онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Ето запазеното. Сложи го пред себе си и яж, защото то беше запазено за теб за определеното време, когато казах, че съм поканил народа. Така Саул яде със Самуил в онзи ден.25После слязоха от високото място в града и той говори със Саул на покрива на къщата.26И станаха рано и на зазоряване Самуил повика Саул на покрива и каза: Стани да те изпратя. И Саул стана и двамата излязоха навън, той и Самуил.27Докато слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Кажи на слугата да отиде пред нас. – И той отиде. – А ти постой малко, за да ти известя Божието слово.