Яков 1

Библия, ревизирано издание

1 Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав! (Вт 32:26; Йн 7:35; Д А 2:5; Д А 8:1; Д А 12:17; Д А 15:13; Д А 26:7; Гал 1:19; Гал 2:9; Тит 1:1; 1 Пет 1:1; Юда 1:1)2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания[1], (Д А 5:41; 1 Кор 10:13; Евр 10:34; 1 Пет 1:6; 1 Пет 4:13; 1 Пет 4:16)3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. (Рим 5:3; 1 Пет 1:7)4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. (3 Цар 3:9; 3 Цар 3:11; 3 Цар 3:12; Пр 2:3; Пр 2:6; Ер 29:12; Дан 2:21; Мт 7:7; Мт 21:22; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 15:7; Йн 16:23; 1 Йн 5:14; 1 Йн 5:15)6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. (Мт 7:7; Мк 11:24; Лк 11:9; Йн 14:13; Йн 16:23)7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. (Йов 14:2; Пс 37:2; Пс 90:5; Пс 90:6; Пс 102:11; Пс 103:15; Ис 40:6; 1 Кор 7:31; 1 Пет 1:24; 1 Йн 2:17)11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът и окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.12 Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. (Йов 5:17; Пр 3:11; Пр 3:12; Мт 10:22; Мт 19:28; Мт 19:29; 1 Кор 9:25; 2 Тим 4:8; Евр 12:5; Як 2:5; 1 Пет 5:4; Отк 2:10; Отк 3:19)13 Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. (Лк 11:4)14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. (Йов 15:35; Пс 7:14; Рим 6:21; Рим 6:23)16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. (Чис 23:19; 1 Цар 15:29; Ис 46:10; Мал 3:6; Йн 3:27; Рим 11:29; 1 Кор 4:7)18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. (Ер 2:3; Йн 1:13; Йн 3:3; 1 Кор 4:15; Еф 1:12; Евр 2:3; Евр 12:23; 1 Пет 1:23; Отк 14:4)19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; (Пр 10:19; Пр 14:17; Пр 17:27; Екл 5:1; Екл 5:2; Екл 7:9)20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. (Мт 7:21; Лк 6:46; Лк 11:28; Рим 2:13; 1 Йн 3:7)23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; (Лк 6:47; Як 2:14)24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. (Йн 13:17; 2 Кор 3:18; Як 2:12)26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. (Пс 34:13; Пс 34:14; Пс 39:1; Пс 39:2; 1 Пет 3:10)27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. (Ис 1:16; Ис 1:17; Ис 58:6; Ис 58:7; Мт 25:36; Рим 12:2; Як 2:17; 1 Йн 5:18)

Яков 1

Верен

1 Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение.4 А търпението нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.6 Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,8 защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,10 а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.11 Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът ѝ окапа и красотата на изгледа ѝ загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.12 Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;15 и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,17 всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.18 От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.19 И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.22 Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.23 Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,24 понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.26 Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачета и вдовици в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.