1А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък, (Чис 21:32; И Н 13:25; 2 Цар 24:5)2то Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и говориха на Моисей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото:3Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон, (Чис 32:34)4земята, която ГОСПОД порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък. (Чис 21:24; Чис 21:34)5Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека тази земя бъде дадена на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.6А Моисей каза на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?7Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, за да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал?8Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята; (Чис 13:3; Чис 13:26; Вт 1:22)9отидоха до долината Есхол и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, за да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал. (Чис 13:24; Чис 13:31; Вт 1:24; Вт 1:28)10И в онзи ден гневът на ГОСПОДА пламна и Той се закле, като каза: (Чис 14:11; Вт 1:34)11Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно, (Чис 14:24; Чис 14:28; Чис 14:29; Чис 14:30; Вт 1:35)12освен Халев, син на Ефония Кенезов, и Исус, Навиновия син, защото те напълно последваха ГОСПОДА. (Чис 14:24; Вт 1:36; И Н 14:8; И Н 14:9)13Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги направи да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше извършило зло пред ГОСПОДА. (Чис 14:33; Чис 26:64; Чис 26:65)14И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни хора, и ще разпалите повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв против Израил. (Вт 1:34)15Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още веднъж в пустинята; и така вие ще станете причината да погине целият този народ. (Вт 30:17; И Н 22:16; И Н 22:18; 2 Лет 7:19; 2 Лет 15:2)16Но те пристъпиха към Моисей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за домовете си;17а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, докато ги заведем до мястото им; и домовете ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители. (И Н 4:12; И Н 4:13)18Няма да се върнем в домовете си, докато израилтяните не наследят, всеки наследството си. (И Н 22:4)19Защото ние няма да наследим с тях оттатък Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан, на изток. (Чис 32:33; И Н 12:1; И Н 13:8)20Тогава Моисей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред ГОСПОДА, (Вт 3:18; И Н 1:14; И Н 4:12; И Н 4:13)21ако всички въоръжени преминете Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си пред Себе Си22и земята бъде завладяна пред ГОСПОДА, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил и ще имате тази земя за притежание пред ГОСПОДА. (Вт 3:12; Вт 3:15; Вт 3:16; Вт 3:18; Вт 3:20; И Н 1:15; И Н 11:23; И Н 13:8; И Н 13:32; И Н 18:1; И Н 22:4; И Н 22:9)23Но ако не направите така, ще съгрешите пред ГОСПОДА; и да знаете, че грехът ви ще ви намери. (Бит 4:7; Бит 44:16; Ис 59:12)24Съградете градове за домовете си и огради за овцете си и направете това, което излезе от устата ви. (Чис 32:16; Чис 32:34)25И Гадовите синове и Рувимовите синове говориха на Моисей: Слугите ти ще направят, както господарят ни заповяда.26Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в галаадските градове; (И Н 1:14)27а слугите ти, всички, въоръжени и опълчени, ще отидат пред ГОСПОДА на бой, както господарят ни каза. (И Н 4:12)28Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните. (И Н 1:13)29Моисей им каза: Ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред ГОСПОДА, и бъде завладяна земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.30Но ако не искат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.31А Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим.32Ние ще заминем въоръжени пред ГОСПОДА в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък[1] Йордан.33И така, Моисей им даде, т. е. на Гадовите синове, на Рувимовите синове и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите и, градовете на околната земя. (Чис 21:24; Чис 21:33; Чис 21:35; Вт 3:12; Вт 29:8; И Н 12:6; И Н 13:8; И Н 22:4)34Гадовите синове съградиха Девон, Атарот, Ароир, (Вт 2:36)35Атротсофан, Язир, Йогвея, (Чис 32:1; Чис 32:3)36Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овце. (Чис 32:3; Чис 32:24)37А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим, (Чис 21:27)38Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха. (Изх 23:13; Чис 22:41; Чис 32:3; И Н 23:7; Ис 46:1)39И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и прогониха аморейците, които бяха в него. (Бит 50:23)40Затова Моисей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него. (Вт 3:12; Вт 3:13; Вт 3:15; И Н 13:31; И Н 17:1)41А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му и ги преименува Авот-Яир[2]. (Вт 3:14; И Н 13:30; Съд 10:4; 3 Цар 4:13; 1 Лет 2:21)42И Нова отида и превзе Кенат и селата му и го преименува Нова по своето име.
Числа 32
Верен
1А синовете на Рувим и синовете на Гад имаха много добитък, огромно множество; и видяха язирската земя и галаадската земя и ето, мястото беше място за добитък.2И синовете на Гад и синовете на Рувим дойдоха и говориха на Мойсей и на свещеника Елеазар, и на първенците на обществото и казаха:3Атарот и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон[1], и Елеала[2], и Севма[3], и Нево, и Веон,4земята, която ГОСПОД порази пред израилевото общество, е земята за добитък, а слугите ти имат добитък.5И казаха: Ако сме намерили благоволение пред теб, нека тази земя се даде за притежание на слугите ти; не ни превеждай през Йордан.6А Мойсей каза на синовете на Гад и на синовете на Рувим: Да отидат ли братята ви на бой, а вие да седите тук?7И защо обезсърчавате сърцата на израилевите синове, да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал?8Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни, за да огледат земята;9отидоха до долината Есхол, и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилевите синове, да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал.10И гневът на ГОСПОДА пламна в онзи ден и Той се закле, и каза:11Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно,12освен Халев, синът на Ефоний, кенезееца, и Иисус, синът на Навий, защото те напълно последваха ГОСПОДА.13Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги остави да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред ГОСПОДА.14И ето, вие се издигнахте вместо бащите си, род на грешни мъже, за да разпалвате още повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв срещу Израил.15Ако се отвърнете от Него, Той ще го остави още по-дълго в пустинята; и така вие ще погубите целия този народ!16Но те пристъпиха при Мойсей и казаха: Ще съградим тук кошари за добитъка си и градове за челядите си;17а ние самите сме готови да вървим въоръжени пред израилевите синове, докато ги заведем до мястото им; а челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.18Няма да се върнем в домовете си, докато израилевите синове не наследят всеки наследството си.19Защото ние няма да наследим с тях отвъд Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се пада отсам Йордан на изток.20Тогава Мойсей им каза: Ако направите това, ако се въоръжите за бой пред ГОСПОДА,21ако всички въоръжени между вас преминат Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си от пред Себе Си,22и земята се покори пред ГОСПОДА, и след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил, и тази земя ще ви бъде за притежание пред ГОСПОДА.23Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред ГОСПОДА и да знаете, че грехът ви ще ви намери.24Съградете градове за челядите си и кошари за овцете си и направете това, което излезе от устата ви.25И синовете на Гад и синовете на Рувим говориха на Мойсей и казаха: Слугите ти ще направят, както господарят ми заповяда.26Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;27а слугите ти, всички въоръжени за бой, ще отидат пред ГОСПОДА в битката, както господарят ми каза.28И Мойсей заповяда за тях на свещеника Елеазар и на Иисус, сина на Навий, и на главите на бащините домове на племената на израилевите синове.29Мойсей им каза: Ако синовете на Гад и синовете на Рувим всички въоръжени за бой преминат с вас Йордан пред ГОСПОДА и земята бъде покорена пред вас, да им дадете галаадската земя за притежание.30Но ако не преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в ханаанската земя.31И синовете на Гад и синовете на Рувим в отговор казаха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим.32Ние ще преминем в боен ред пред ГОСПОДА в ханаанската земя, а наследственото ни притежание да ни бъде отсам Йордан[4].33И Мойсей им даде, на синовете на Гад, на синовете на Рувим и на половината от племето на Манасия, сина на Йосиф, царството на аморейския цар Сихон и царството на васанския цар Ог, земята с градовете ѝ в границите ѝ, и градовете на околната земя.34И синовете на Гад съградиха Девон и Атарот, и Ароир,35и Атротсофан, и Язир, и Йогвея,36и Ветнимра, и Ветаран, укрепени градове и кошари за овце.37А синовете на Рувим съградиха Есевон[5] и Елеала, и Кириатаим,38и Нево, и Ваалмеон, чиито имена бяха променени, и Севма[6]; и преименуваха градовете, които съградиха.39А синовете на Махир, сина на Манасия, отидоха в Галаад, превзеха го и изгониха аморейците, които бяха в него.40И Мойсей даде Галаад на Махир, сина на Манасия, и той се засели в него.41А Яир, синът на Манасия, отиде и превзе селищата му и ги нарече Авот-Яир[7].42И Нова отиде и превзе Канат и селата му и го нарече Нова по своето име.