Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан
1Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.2Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА. (Бит 14:19; Рут 3:10)3И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе. (Изх 20:4; Изх 20:23; Лев 19:4)4Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей. (Ис 46:6)5Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник. (Бит 31:19; Бит 31:30; Съд 8:27; Ос 3:4)6По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно. (Вт 12:8; Вт 33:5; Съд 18:1; Съд 19:1; Съд 21:25)7Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци. (И Н 19:15; Съд 19:1; Рут 1:1; Рут 1:2; Мих 5:2; Мт 2:1; Мт 2:5; Мт 2:6)8Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.9Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.10Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него. (Бит 45:8; Съд 18:19; Йов 29:16)11И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.12Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. (Съд 17:5; Съд 18:30)13Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.
Съдии 17
Верен
1И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей.2И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА!3И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина си, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно.4И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей.5А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник.6В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.7А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит[1] и беше чужденец там.8И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей.9И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря.10А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него.11И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му.12Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей.13Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.