1След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като и донесе едно яре. Той каза на баща и: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща и не му позволи да влезе.2И баща и му каза: Аз си помислих, че ти си я намразил. Затова я дадох на приятеля ти. По-малката и сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата. (Съд 14:20)3А Самсон отговори: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя и аз зло.4И така, Самсон отиде и хвана триста лисици. След това взе главни, обърна ги с опашките една към друга и прикачи по една главня в средата между двете опашки.5След това запали главните, пусна лисиците по посевите на филистимците и изгори копните и неожънатите класове, също и маслините.6Тогава филистимците попитаха: Кой стори това? И им отвърнаха: Самсон, зетят на тамнатеца, затова, че той взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците дойдоха и изгориха нея и баща и с огън. (Съд 14:15)7А Самсон им каза: Щом направихте така, аз ще си отмъстя на вас. Само тогава ще престана.8И той ги порази с голямо клане надлъж и нашир[1]; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам.9Тогава филистимците отидоха, разположиха стан в Юда и се разпростряха до Лехий. (Съд 15:19)10Юдовите мъже им казаха: Защо сте дошли против нас? А те отговориха: Дошли сме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той направи с нас.11Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците са ни господари? Какво е това, което правиш на нас? А той им отвърна: Каквото те ми сториха, това им сторих и аз. (Съд 14:4)12Тогава те му казаха: Ние сме дошли да те вържем и да те предадем на филистимците. Самсон отговори: Закълнете ми се, че вие самите няма да ме нападнете.13А те се уговориха с него: Ние само ще те вържем и ще те предадем на тях; но в никакъв случай няма да те убием. И така, вързаха Самсон с две нови въжета и го изведоха от скалата.14Когато стигнаха в Лехий, филистимците го посрещнаха с викове. А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде със сила на него; и въжетата на ръцете му станаха като прегорял лен и връзките му паднаха от ръцете му. (Съд 3:10; Съд 14:6)15И Самсон намери една челюст на осел, още прясна, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда мъже. (Лев 26:8; И Н 23:10; Съд 3:31)16Тогава Самсон каза: С челюст на осел унищожих купове, купове. С челюст на осел убих хиляда мъже.17И като спря да говори, хвърли челюстта от ръката си. Затова онова място бе наречено Рамат-Лехий[2].18След това той много ожадня; и извика към ГОСПОДА: Ти даде чрез ръцете на слугата Си това голямо избавление. Сега да умра от жажда ли и да падна в ръката на необрязаните? (Пс 3:7)19Но Бог разтвори процепа, който е в Лехий, и от него потече вода. След като пи, духът му се съвзе и Самсон се съживи. Затова той нарече мястото, което е Лехий, Енакоре[3], както се нарича и до днес. (Бит 45:27; Ис 40:29)20И той беше двадесет години съдия над Израил през времето на филистимското господство. (Съд 13:1)
Съдии 15
Верен
1И след известно време, в дните на пшеничената жетва, Самсон посети жена си с едно яре и каза: Ще вляза при жена си в стаята. Но баща ѝ не му даваше да влезе.2И баща ѝ каза: Наистина си помислих, че ти съвсем си я намразил, и затова я дадох на другаря ти. По-малката ѝ сестра не е ли по-хубава от нея? Нека тя да бъде твоя вместо нея.3А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя зло!4И Самсон отиде и хвана триста лисици, и взе факли, и обърна лисиците опашка към опашка, и сложи по една факла по средата между две опашки.5И запали факлите и ги пусна в неожънатите жита на филистимците, и изгори и кръстците, и неожънатите жита, и лозята, и маслините.6Тогава филистимците казаха: Кой направи това? И отговориха: Самсон, зетят на тамнатеца, защото взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците се изкачиха и изгориха нея и баща ѝ с огън.7А Самсон им каза: Щом като правите така, аз непременно ще си отмъстя на вас, и след това ще престана.8И той ги изби до крак и им нанесе голямо поражение; и слезе и живееше в процепа на скалата Итам.9Тогава филистимците се изкачиха и се разположиха на стан в Юда, и се разпростряха в Лехий.10И юдовите мъже им казаха: Защо сте се изкачили срещу нас? А те казаха: Изкачихме се да вържем Самсон, за да му направим така, както той направи на насст. 8;.11Тогава три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво е това, което си ни направил? А той им каза: Както ми направиха те, така им направих и аз.12А те му казаха: Слязохме, за да те вържем и да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че няма вие да ме нападнете.13И те му говориха и казаха: Не, само ще те вържем здраво и ще те предадем в ръката им; но със сигурност няма да те убием. И те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалата.14И когато дойде в Лехий, филистимците излязоха срещу него с викове. Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на него и въжетата, които бяха на ръцете му, станаха като лен, изгорен с огън, и връзките се стопиха от ръцете му.15И той намери прясна магарешка челюст и протегна ръката си и я взе, и уби с нея хиляда мъже.16Тогава Самсон каза: С магарешката челюст купища върху купищабукв.: куп, два купа; игра на думи, тъй като на еврейски думите магаре и куп звучат еднакво, с магарешката челюст избих хиляда мъже!17И когато свърши да говори, той хвърли челюстта от ръката си и нарече онова място Рамат-ЛехийХълмът на челюстта.18После той много ожадня и извика към ГОСПОДА и каза: Ти даде това голямо избавление чрез ръката на слугата Си; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?19И Бог разцепи падината която е в Лехий и от нея излезе вода. И той пи и духът му се върна, и той се съживи. Затова нарече това място Енакоре[1], който е в Лехий и до днес.20И той съди Израил двадесет години във времето на филистимците.