1И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. (Рим 8:4; Гал 5:16; Гал 5:25)2Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. (Йн 6:63; Йн 8:36; Рим 6:18; Рим 6:22; Рим 7:24; Рим 7:25; 1 Кор 15:54; 2 Кор 3:6; 2 Кор 3:7; Гал 2:19; Гал 5:1)3Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, (Д А 13:39; Рим 3:20; 2 Кор 5:21; Гал 3:13; Евр 7:18; Евр 7:19; Евр 10:1; Евр 10:2; Евр 10:10; Евр 10:14)4за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух. (Рим 8:1)5Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното. (Йн 3:6; 1 Кор 2:14; Гал 5:22; Гал 5:25)6Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир. (Рим 6:21; Рим 8:13; Гал 6:8; Як 4:4)7Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; (1 Кор 2:14; Як 4:4)8и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога. (Евр 11:6)9Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. (Йн 3:34; 1 Кор 3:16; 1 Кор 6:19; Гал 4:6; Фил 1:19; 1 Пет 1:11)10Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.11И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас. (Д А 2:24; Рим 6:4; Рим 6:5; 1 Кор 6:14; 2 Кор 4:14; Еф 2:5)12И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски. (Рим 6:7; Рим 6:14)13Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете. (Рим 8:6; Гал 5:19; Гал 6:8; Еф 4:22; Кол 3:5)14Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. (Гал 5:18)15Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете[1] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! (Ис 56:5; Мк 14:63; 1 Кор 2:12; Гал 4:5; Гал 4:6; 2 Тим 1:7; Евр 2:15; 1 Йн 4:18)16Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. (2 Кор 1:22; 2 Кор 5:5; Еф 1:13; Еф 4:30)17И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. (Д А 14:22; Д А 26:18; Гал 4:7; Фил 1:29; 2 Тим 2:11; 2 Тим 2:12)
31И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (Чис 14:9; Пс 56:12; Пс 118:6)32Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? (Йн 3:16; Рим 4:25; Рим 5:6; Рим 5:10)33Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? (Ис 50:8; Ис 50:9; Отк 12:10; Отк 12:11)34Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас? (Йов 34:29; Мк 16:19; Кол 3:1; Евр 1:3; Евр 7:25; Евр 8:1; Евр 9:24; Евр 12:2; 1 Пет 2:22; 1 Йн 2:1)35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч? (2 Кор 12:10; 1 Йн 2:28)36Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“ (Пс 44:22; Пс 44:23; 1 Кор 15:30; 1 Кор 15:31; 2 Кор 4:11)37Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. (1 Кор 15:57; 2 Кор 2:14; 1 Йн 4:4; 1 Йн 5:4; 1 Йн 5:5; Отк 12:11)38Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, (Еф 1:21; Еф 6:12; Кол 1:16; Кол 2:15; 1 Пет 3:22)39нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.
Римляни 8
Верен
1И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус[1].2Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.3Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,4за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.5Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.6Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.7Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.8И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.9Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.10Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.11И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.12И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.13Защото, ако живеете плътски, ще умрете[2]; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.14Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.15Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва[3], Отче!16Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.17И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.18Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.19Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.20Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,21с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.22Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;23и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.24Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?25Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.26Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.27А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.28Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.29Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;30а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.31И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?32Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?33Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!34Кой е онзи, който ще ги осъди?[4] Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?36Както е писано: „Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“37Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.38Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,39нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.