Римляни 14

Библия, ревизирано издание

1 Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения. (Рим 15:1; Рим 15:7; 1 Кор 8:9; 1 Кор 8:11; 1 Кор 8:12; 1 Кор 9:22)2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. (Рим 14:14; 1 Кор 10:25; 1 Тим 4:4; Тит 1:15)3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. (Кол 2:16)4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[1]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. (Як 4:12)5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. (Гал 4:10; Кол 2:16)6 Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога. (1 Кор 10:31; 1 Тим 4:3; 1 Тим 4:4)7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. (1 Кор 6:19; 1 Кор 6:20; 2 Кор 5:15; Гал 2:20; 1 Сол 5:10; 1 Пет 4:2)8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.9 Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите. (Мт 28:18; Д А 10:36; Д А 10:42; 2 Кор 5:15)10 И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. (Мт 7:1; Мт 7:2; Мт 25:31; Мт 25:32; Д А 10:42; Д А 17:31; 2 Кор 5:10; Юда 1:14; Юда 1:15)11 Защото е писано: „Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен и всеки език ще славослови Бога.“ (Ис 45:23; Мт 26:64; Фил 2:10)12 И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. (Мт 12:36; Гал 6:5; 1 Пет 4:5)13 Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън. (Мт 18:7; 1 Кор 8:9; 1 Кор 8:13; 1 Кор 10:32)14 Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто. (Мт 15:11; Д А 10:15; Рим 14:2; Рим 14:20; 1 Кор 8:7; 1 Кор 8:10; 1 Кор 10:25; 1 Тим 4:4; Тит 1:15)15 Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. (1 Кор 8:11)16 И така, да не се хули това, което вие смятате за добро. (Рим 12:17)17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух. (1 Кор 8:8; Гал 5:22)18 Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците. (2 Кор 8:21)19 И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание. (Пс 34:14; Рим 12:18; Рим 15:2; 1 Кор 14:12; 1 Сол 5:11)20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън. (Мт 15:11; Д А 10:15; Рим 14:14; Рим 14:15; 1 Кор 8:9; Тит 1:15)21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва. (1 Кор 8:13)22 Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява. (1 Йн 3:21)23 Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях. (Тит 1:15)

Римляни 14

Верен

1 Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения.2 Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук.3 Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел.4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.5 Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.6 Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме.9 Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите.10 Но ти защо съдиш своя брат?[1] Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.11 Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“12 И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.13 Затова, нека вече не се съдим един друг, а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън[2] пред брат си.14 Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто[3].15 Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос.16 И така, не оставяйте да се хули вашето добро.17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух.18 Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората.19 И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане.20 Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазънст. 14;.21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява[4], или отслабва).22 Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.23 А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.