Псалм 90

Библия, ревизирано издание

1 Молитва на Божия човек Моисей[1]. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, (Вт 33:27; Ез 11:16)2 преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. (Пр 8:25; Пр 8:26)3 Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. (Бит 3:19; Екл 12:7)4 Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. (2 Пет 3:8)5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; (Пс 73:20; Пс 103:15; Ис 40:6)6 сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. (Йов 14:2; Пс 92:7)7 Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. (Пс 19:12; Пс 50:21; Ер 16:17)9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.10 Дните на живота ни са естествено[2] седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.11 Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (Пс 39:4)13 Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. (Вт 32:36; Пс 135:14)14 Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. (Пс 85:6; Пс 149:2)15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. (Ав 3:2)17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. (Пс 27:4; Ис 26:12)

Псалм 90

Верен

1 Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.2 Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.3 Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!4 Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.5 Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.6 Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,7 защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.8 Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.9 Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.10 Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.11 Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.13 Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!14 Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.15 Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.16 Нека се изяви делото Ти на слугите Ти и величието Ти – на синовете им.17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!