1Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти? (Вт 29:20; Пс 44:9; Пс 44:23; Пс 60:1; Пс 60:10; Пс 77:7; Пс 95:7; Пс 100:3; Ер 31:37; Ер 33:24)2Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето[1], което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал. (Изх 15:16; Вт 9:29; Вт 32:9; Ер 10:16)3Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.4Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения. (П Ер 2:7; Дан 6:27)5Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;6и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове. (3 Цар 6:18; 3 Цар 6:20; 3 Цар 6:32; 3 Цар 6:35)7Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята. (4 Цар 25:9; Пс 89:39)8Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята. (Пс 83:4)9Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това. (1 Цар 3:1; Ам 8:11)10Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?11Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби. (П Ер 2:3)12А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята. (Пс 44:4)13Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища. (Изх 14:21)14Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята. (Чис 14:9; Пс 72:9; Ис 51:9; Ис 51:10; Ез 29:3; Ез 32:2)15Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали. (Изх 17:5; Изх 17:6; Чис 20:11; И Н 3:13; Пс 105:41; Ис 48:21)16Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето. (Бит 1:14)17Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата. (Бит 8:22; Д А 17:26)18Помни това, че врагът е укорил ГОСПОДА и че безумни хора са похулили Твоето име. (Пс 39:8; Пс 74:22; Отк 16:19)19Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота[2] на Твоите немотни. (Пс 68:10; П П 2:14)20Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие. (Бит 17:7; Бит 17:8; Лев 26:44; Лев 26:45; Пс 106:45; Ер 33:21)21Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.22Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява. (Пс 74:18; Пс 89:51)23Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
Псалм 74
Верен
1Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?2Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.3Издигни стъпките Си към постоянните развалини – врагът е развалил всичко в светилището.4Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.5Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.6И сега те трошат всичките ѝ изваяни произведения с брадви и чукове.7Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.8Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.9Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.10Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?11Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!12А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.13Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,14Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в моретоили: на народа, на обитателите на пустинята.15Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.16Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.17Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.18Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.19Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!20Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.21Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!22Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те хули всеки ден.23Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.