1За първия певец. Поучение за Кореевите синове[1]. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.2Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога? (Пс 63:1; Пс 84:2; Йн 7:37; 1 Сол 1:9)3Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог? (Пс 42:10; Пс 79:10; Пс 80:5; Пс 102:9; Пс 115:2)4Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше. (Йов 30:16; Пс 62:8; Ис 30:29)5Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му. (Пс 42:11; Пс 43:5; П Ер 3:24)6Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.7Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене; (Пс 88:7; Ер 4:20; Ез 7:26; Йона 2:3)8но пак денем ГОСПОД ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми. (Лев 25:21; Вт 28:8; Йов 35:10; Пс 32:7; Пс 63:6; Пс 149:5)9Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? (Пс 38:6; Пс 43:2)10Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог? (Пс 42:3; Йоил 2:17; Мих 7:10)11Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой. (Пс 42:5; Пс 43:5)
Псалм 42
Верен
1За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът жадува за водните потоци, така душата ми копнее за Теб, Боже!2Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?3Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог?4Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си – как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше.5Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.6Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар.7Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.8ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта – молитва към Бога на моя живот.9Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?10Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?[1]11Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.