1Давидова песен[1]. Пази ме, Боже, защото на Теб уповавам. (Пс 25:20)2Казах на ГОСПОДА: Ти си Господ мой; вън от Тебе няма добро за мене.3В светиите на земята и в избраните – в тях е цялото ми благоволение.4Скърбите на онези, които заменят ЙЕХОВА с друг бог, ще се умножат. Аз не искам да принеса техните възлияния от кръв, нито ще произнеса с устните си имената на боговете им. (Изх 23:13; И Н 23:7; Ос 2:16; Ос 2:17)5ГОСПОД е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало. (Вт 32:9; Пс 11:6; Пс 73:26; Пс 119:57; Пс 142:5; Ер 10:16; П Ер 3:24)6За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство.7Ще благославям ГОСПОДА, Който ме е вразумил; също и през нощта ме учи сърцето ми. (Пс 17:3)8Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си; понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя. (Пс 15:5; Пс 73:23; Пс 110:5; Пс 121:5; Д А 2:25)9Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата[2] ми, а още и плътта ми ще пребивава в увереност. (Пс 30:12; Пс 57:8)10Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; нито ще допуснеш човека, в когото си благоволил, да види изтление. (Пс 49:15; Д А 2:27; Д А 2:31; Д А 13:35)11Ще ми изявиш пътя на живота; пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе – винаги веселие. (Пс 17:15; Пс 21:6; Пс 36:8; Мт 5:8; Мт 7:14; 1 Кор 13:12; 1 Йн 3:2)
Псалм 16
Верен
1Миктам на Давид. Запази ме, Боже, защото на Теб се уповавам!2Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен.3Към светиите на земята, към славните е цялото ми благоволение.4Скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат. Аз няма да принеса техните възлияния от кръв и имената им на устните си няма да приема.5ГОСПОД е делът на наследството ми и чашата ми, Ти съхраняваш моя жребий.6Делът ми падна на приятни места, да, имам прекрасно наследство!7Ще благославям ГОСПОДА, който ме съветва. Дори и нощно време сърцетобукв.: бъбреците; т. е. вътрешният човек ми ме наставлява.8Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си, понеже е отдясно ми, няма да се поклатя.9Затова сърцето ми се радва и душата[1] ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност,10защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.11Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб – веселия навеки.