Влезте безплатно

Псалм 102

Библия, ревизирано издание

1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе. (Изх 2:23; 1 Цар 9:16; Пс 18:6) 2 Не скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно. (Пс 27:9; Пс 69:17; Пс 71:2; Пс 88:2) 3 Защото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ. (Йов 30:30; Пс 31:10; Пс 119:83; П Ер 1:13; Як 4:14) 4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си. (Пс 37:2; Пс 102:11) 5 Поради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми. (Йов 19:20; П Ер 4:8) 6 Приличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. (Йов 30:29; Ис 34:11; Соф 2:14) 7 Лишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата. (Пс 38:11; Пс 77:4) 8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми. (Д А 23:12; Д А 26:11) 9 Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи (Пс 42:3; Пс 80:5) 10 поради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил. (Пс 30:7) 11 Дните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева. (Йов 14:2; Пс 102:4; Пс 109:23; Пс 144:4; Екл 6:12; Ис 40:6; Як 1:10) 12 Но Ти, ГОСПОДИ, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род. (Пс 9:7; Пс 102:26; Пс 135:13; П Ер 5:19) 13 Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде. (Ис 40:2; Ис 60:10; Зах 1:12) 14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му. (Пс 79:1) 15 И така, народите ще се боят от името ГОСПОДНЕ и всички земни царе – от славата Ти. (3 Цар 8:43; Пс 138:4; Ис 60:3) 16 Защото ГОСПОД е съградил Сион, Той се е явил в славата Си, (Ис 60:1; Ис 60:2) 17 Той е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им. (Неем 1:6; Неем 1:11; Неем 2:8) 18 Това ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали ГОСПОДА. (Пс 22:31; Ис 43:21; Рим 15:4; 1 Кор 10:11) 19 Защото Той надникна от Своята свята висота, от небето ГОСПОД погледна към земята, (Вт 26:15; Пс 14:2; Пс 33:13; Пс 33:14) 20 за да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт[1]; (Пс 79:11) 21 за да възвестят името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му – в Йерусалим, (Пс 22:22) 22 когато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на ГОСПОДА. 23 Той намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми. (Йов 21:21) 24 Аз казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове. (Пс 90:2; Ис 38:10; Ав 1:12) 25 Отдавна Ти, ГОСПОДИ, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. (Бит 1:1; Бит 2:1; Евр 1:10) 26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени. (Пс 102:12; Ис 34:4; Ис 51:6; Ис 65:17; Ис 66:22; 2 Пет 3:7; 2 Пет 3:10) 27 Но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат. (Мал 3:6; Евр 13:8; Як 1:17) 28 Синовете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе. (Пс 69:36) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 102

Верен

1 Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! 2 Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори, 3 защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън. 4 Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си. 5 Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми. 6 Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. 7 Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива. 8 Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми. 9 Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи, 10 заради Твоя гняв и Твоето негодувание – защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил. 11 Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам[1]. 12 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти – през всички поколения. 13 Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде. 14 Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му. 15 Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе – от славата Ти. 16 Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си, 17 ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им. 18 Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА. 19 Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята, 20 за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт, 21 за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим, 22 когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА. 23 Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми. 24 Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения[2]. 25 От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. 26 Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени. 27 Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат. 28 Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.