1Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица! (Езд 4:20; Ис 47:7; Ис 47:8)2Непрестанно плаче нощем и сълзите и са по бузите и; между всичките и любовници няма кой да я утешава; всичките и приятели и изневериха; станаха и неприятели. (Йов 7:3; Пс 6:6; Ер 4:30; Ер 13:17; Ер 30:14; П Ер 1:9; П Ер 1:16; П Ер 1:17; П Ер 1:19; П Ер 1:21)3Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между езичниците, не намира покой; всичките му гонители го стигнаха сред теснините му. (Вт 28:64; Вт 28:65; Ер 52:27; П Ер 2:9)4Тъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници; всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.5Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват; защото ГОСПОД го наскърби поради многото му беззакония; младенците му отидоха в плен пред противника. (Вт 28:43; Вт 28:44; Ер 30:14; Ер 30:15; Ер 52:28; Дан 9:7; Дан 9:16)6И от сионовата дъщеря се изгуби цялото и великолепие; първенците и станаха като елени, които не намират пасбище и стават безсилни пред гонещия ги.7В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни всичките желани неща, които имаше от древни времена. Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага, противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.8Тежко съгреши йерусалимската дъщеря, затова бе отстранена като нещо нечисто; всички, които я бяха почитали, я презряха, защото видяха голотата и; а тя въздиша и обръща гърба си. (3 Цар 8:46; Ер 13:22; Ер 13:26; Ез 16:37; Ез 23:29; Ос 2:10)9Нечистотата и беше в полите и; не беше помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи. (Вт 32:29; Ис 47:7; П Ер 1:2; П Ер 1:17; П Ер 1:21)10Противникът е прострял ръката си върху всичките и желани неща; защото тя видя, че в светилището и влязоха езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание. (Вт 23:3; Неем 13:1; Ер 51:51; П Ер 1:7)11Целият и народ въздиша и иска хляб; дадоха желаните си неща за храна, за да се възобнови животът им; виж, ГОСПОДИ, и погледни; защото се унижих. (Ер 38:9; Ер 52:6; П Ер 2:12; П Ер 4:4)12Нехаете ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като страданието, което се стовари върху мене, която ГОСПОД оскърби в деня на пламенния Си гняв. (Дан 9:12)13Отгоре Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за краката ми; върна ме назад; направи ме пуста и слаба цял ден. (Ез 12:13; Ез 17:20)14Нечестията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да стоя. (Вт 28:48)15Господ презря всички силни мъже сред мене; свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря. (Ис 63:3; Отк 14:19; Отк 14:20; Отк 19:15)16Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя. (Ер 13:17; Ер 14:17; П Ер 1:2; П Ер 1:9; П Ер 2:18)17Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; ГОСПОД заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници; Йерусалим стана между тях като нещо нечисто. (Ер 4:31; П Ер 1:2; П Ер 1:9)18Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му; слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен. (1 Цар 12:14; 1 Цар 12:15; Неем 9:33; Дан 9:7; Дан 9:14)19Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им. (Ер 30:14; П Ер 1:2; П Ер 1:11)20Виж, ГОСПОДИ, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее. (Вт 32:25; Йов 30:27; Ис 16:11; Ер 4:19; Ер 48:36; П Ер 2:11; Ез 7:15; Ос 11:8)21Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене. (Ис 13:1; Ер 46:1; П Ер 1:2)22Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие и постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления; защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне. (Пс 109:15; П Ер 5:17)
Плач Еремиев 1
Верен
1[1] Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд![2]2Горчиво плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ[3]. Между всичките ѝ любими няма кой да я утешава[4]; всичките ѝ приятели я предадоха, станаха ѝ врагове.3Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията.4Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест.5Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото ГОСПОД му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника[5].6И побягна от сионската дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ станаха като елени, които не намират паша, и безсилни отидоха пред преследвача.7В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му.8Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова стана нечиста[6]. Всички, които я почитаха, я презряха, защото видяха голотата ѝ. И сама тя въздиша и се обръща назад.9Нечистотата ѝ е в полите ѝ, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала – няма кой да я утешава[7]. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава!10Противникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща – защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището ѝ, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.11Целият народ въздиша, търси хляб; дадоха скъпоценностите си за храна, за да се върне животът им[8]. Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание, защото съм унижена!12Нехаете ли, всички минаващи по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като моето страдание, което постигна мен, която ГОСПОД наскърби в деня на пламтящия Си гняв!13От висините изпрати огън в костите ми и ги завладя, простря мрежа за краката ми, върна ме назад, направи ме пуста и безсилна цял ден.14Ръката Му стегна ярема на престъпленията ми, те се сплетоха, стигнаха до шията ми. Той пречупи силата ми; Господ ме предаде в ръце и не мога да стана.15Господ повали всичките силни мъже сред мен; свика против мен събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка лина на девицата, юдовата дъщеря.16Заради това аз плача; окото ми, окото ми излива вода, защото е далеч от мен утешителят, който би върнал живота ми. Синовете ми загинаха, защото врагът надви[9].17Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши[10]. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен.18Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля ви, всички народи, и вижте страданието ми! Девиците ми и младежите ми отидоха в плен[11].19Повиках любимите си, но те ме излъгахаст. 1-2;; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се върне животът имст. 11;.20Виж, ГОСПОДИ, защото съм в притеснение! Вътрешностите ми горят, сърцето ми се преобръща в мен, защото много се бунтувах. Навън мечът ме лиши от деца, вкъщи е смъртта.21Чуха, че въздишам, нямам утешител[12]. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен.22Нека дойде пред Теб цялата им злина и им направи, както направи на мен заради всичките ми престъпления – защото много са въздишките ми, и сърцето ми примира.