1Къде е отишъл твоят възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? Къде е свърнал твоят възлюбен, за да го търсим и ние с тебе? (П П 1:8)2Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем.3Аз принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. (П П 2:16; П П 6:4; П П 6:10; П П 7:10)
В очакване
4Хубава си, любима моя, като Терса, красива като Йерусалим, страшна като войска със знамена.5Отвърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад; (П П 4:1)6зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета[1] и не липсва нито един между тях. (П П 4:2)7Челото ти под булото е като част от нар. (П П 4:3)8Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки,9но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си; видяха я дъщерите и казаха: Блазе и! Да! Цариците и наложниците – и те я похвалиха.10Коя е тази, която изглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена? (П П 7:4)11Слязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете. (П П 7:12)12Без да усетя, влечението ми ме постави между колесниците на благородния ми народ.13Върни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!
Песен на песните 6
Верен
1Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?2Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.3Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.4Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена[1].5Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.6Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.7Челото ти зад булото ти е като парче от нар.8Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.9Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците – и я похвалиха.10Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знаменаст. 4;?11Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.12Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.13Обърни се, обърни се, Суламит[2], завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? – Нещо като танца на Маханаим.