1И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. (Ез 9:4; Отк 5:6; Отк 7:3; Отк 7:4; Отк 13:16)2И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. (Отк 1:15; Отк 5:8; Отк 19:6)3Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. (Отк 5:9; Отк 14:1; Отк 15:3)4Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. (1 Кор 6:20; 2 Кор 11:2; Як 1:18; Отк 3:4; Отк 5:9; Отк 7:15; Отк 7:17; Отк 17:14)5И в устата им няма лъжа; те са непорочни. (Пс 32:2; Соф 3:13; Еф 5:27; Юда 1:24)
Трима ангели възвестяват съд
6И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. (Еф 3:9; Тит 1:2; Отк 8:13; Отк 13:7)7Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. (Неем 9:6; Пс 33:6; Пс 124:8; Пс 146:5; Пс 146:6; Д А 14:15; Д А 17:24; Отк 11:18; Отк 15:4)8И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. (Ис 21:9; Ер 51:7; Ез 16:35; Отк 11:8; Отк 16:19; Отк 17:2; Отк 17:5; Отк 18:2; Отк 18:3; Отк 18:10; Отк 18:18; Отк 18:21; Отк 19:2)9И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, (Отк 13:14)10той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. (Пс 75:8; Пс 75:9; Ис 51:17; Ис 66:24; Ер 25:9; Ер 25:15; Отк 16:19; Отк 18:6; Отк 19:20; Отк 20:10)11И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. (Ис 34:10; Мт 25:41; Йн 5:29; Отк 19:3)12Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. (Отк 12:17; Отк 13:10)13И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях. (Екл 4:1; Екл 4:2; 1 Кор 15:18; 1 Сол 4:14; 1 Сол 4:16; 2 Сол 1:7; Евр 4:9; Евр 4:10; Отк 6:11; Отк 20:6)
Земята е узряла за съд
14Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. (Ез 1:26; Дан 7:13; Отк 1:13; Отк 6:2)15И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. (Ер 51:33; Йоил 3:13; Мт 13:39; Отк 16:17)16И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.17И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.18Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. (Йоил 3:13; Отк 8:5; Отк 16:8)19И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. (Отк 19:15)20А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия[1]. (Ис 63:3; П Ер 1:15; Евр 13:12; Отк 11:8; Отк 19:14)
Откровение 14
Верен
1И видях, и ето: Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото Име и Името на Неговия Отец написано на челата им.2И чух глас от небето, като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на арфисти, които свиреха с арфите си.3И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи тази песен освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.4Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици. Те са онези, които следват Агнето, където и да отива. Те са били изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето.5И в устата им не се намери лъжа, те са непорочни.6И видях друг ангел да лети сред небето, който имаше вечното евангелие, за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, и език, и народ.7И каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори!8И друг, втори ангел, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудстване.9И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,10той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето.11И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му.12Тук е нужно търпението на светиите; на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Иисус.13И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които отсега нататък умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им ги следват.14И видях, и ето, бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп.15И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла.16И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната.17И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.18И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.19И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост.20И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.