1Когато Израил беше младенец, тогава го възлюбих и от Египет повиках сина Си. (Изх 4:22; Изх 4:23; Ос 2:15; Мт 2:15)2Колкото повече ги викаха пророците, толкова повече те се оттегляха от тях; жертваха на ваалимите и кадяха на ваяните идоли. (4 Цар 17:16; Ос 2:13; Ос 13:2)3При това Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за мишците му; но не познаваха, че Аз ги лекувам. (Изх 15:26; Вт 1:31; Вт 32:10; Ез 46:3)4Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов и бях за тях като онези, които изваждат хомота от челюстите им, и сложих храна пред тях. (Лев 26:13; Пс 78:25; Ос 2:8)5Той няма да се върне в Египетската земя, а асириецът ще му бъде цар; защото отказаха да се обърнат към Мене. (4 Цар 17:13; 4 Цар 17:14; Ос 8:13; Ос 9:3)6Меч ще свирепее против градовете му и ще довърши силите му, и ще ги унищожи. Поради собствените им намерения (Ос 10:6)7народът Ми решително отстъпва от Мен; ако и да ги призовават пророците да гледат към Всевишния, пак никой не се старае да се изправи. (Ер 3:6; Ер 8:5; Ос 4:16; Ос 7:16)8Как да те предам, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да те направя като Адма? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, милосърдието Ми се запали. (Бит 14:8; Бит 19:24; Бит 19:25; Вт 29:23; Вт 32:36; Ис 63:15; Ер 9:7; Ер 31:20; Ос 6:4; Ам 4:11)9Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв, няма пак да изтребя Ефрем; защото Аз съм Бог, а не човек – Святият сред теб, и няма да дойда при тебе с гняв. (Чис 23:19; Ис 55:8; Ис 55:9; Мал 3:6)10Те ще ходят след ГОСПОДА, Който ще реве като лъв; а когато изреве, тогава децата ще бързат да дойдат от запад. (Ис 31:4; Йоил 3:16; Ам 1:2; Зах 8:7)11Ще бързат да дойдат от Египет като птица и от Асирийската земя – като гълъб; и ще ги настаня пак в къщите им, казва ГОСПОД. (Ис 60:8; Ез 28:25; Ез 28:26; Ез 37:21; Ез 37:25; Ос 7:11)
Неверността и наказанието на Ефрем
12Ефрем Ме обкръжава с лъжи и Израилевият дом – с измама; и Юда още се колебае спрямо Бога, спрямо Святия, Който е верен. (Ос 12:1)
Осия 11
Верен
1Когато Израил беше млад, го възлюбих и от Египет повиках сина Си.2Колкото пъти ги виках, си отиваха от Мен, жертваха на ваалимите и кадяха на изваяните идоли.3И Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за ръцете му; но не познаха, че Аз ги изцелявах.4С човешки въжета ги привлякох, с връзки на любов; и им бях като онези, които вдигат ярема от челюстите им и кротко им давах храна.5Той няма да се върне в египетската земя, а асириецът ще му бъде цар, защото отказаха да се обърнат.6Меч ще кръжи в градовете му, ще разбие резетата му и ще пояжда заради замислите им.7Народът Ми е замесен в отстъпление от Мен; и да ги викат към Всевишния, никой от тях не се надига.8Как да те предам, Ефреме, да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма, да те поставя като Цевоим? Сърцето Ми се преобърна в Мен, цялото Ми милосърдие се събуди.9Няма да изпълня пламтящия Си гняв, няма да изтребя отново Ефрем; защото Аз съм Бог, а не човек, Светият сред теб, и няма да дойда с ярост.10Ще ходят след ГОСПОДА; Той ще реве като лъв, и когато Той изреве, синовете ще идват треперейки от морето.11Ще идват треперейки от Египет, като птица и като гълъб от асирийската земя, и ще ги заселя в къщите им, заявява ГОСПОД.12Ефрем Ме обкръжава с лъжи и израилевият дом – с измама, а Юда още се колебае спрямо Бога, спрямо Светия, който е верен.