1В същия ден, като четяха Моисеевата книга и народът слушаше, в нея се намери писано, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество, (Вт 23:3; Вт 23:4; Вт 31:11; Вт 31:12; 4 Цар 3:2; Неем 8:3; Неем 8:8; Неем 9:3; Ис 34:16)2защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение. (Чис 22:5; Чис 23:11; Чис 24:10; Вт 23:5; И Н 24:9; И Н 24:10)3И като чуха закона, отлъчиха от Израил всички чужденци, смесени с него. (Неем 9:2; Неем 10:28)4А въпреки това свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,5приготви за него голяма стая, където преди слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците. (Чис 18:21; Чис 18:24; Неем 12:44)6Но когато ставало всичко това, аз не бях в Йерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като измолих позволение от царя, (Неем 5:14)7пак дойдох в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив беше направил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом. (Неем 13:1; Неем 13:5)8И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.9Тогава заповядах и очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана. (2 Лет 29:5; 2 Лет 29:15; 2 Лет 29:16; 2 Лет 29:18)10После забелязах, че дяловете на левитите не им били давани, така че левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побегнали всеки в селото си. (Чис 35:2; Мал 3:8)11Тогава изобличих по-главните мъже, като казах: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побегналите служители и ги поставих на мястото им. (Неем 10:39; Неем 13:17; Неем 13:25; Пр 28:4)12Тогава цяла Юдея донесе в складовете десятъка от житото, от виното и от дървеното масло. (Неем 10:38; Неем 10:39; Неем 12:44)13И поставих за пазачи на складовете свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федайя, и при тях Анан, син на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им беше да раздават на братята си. (2 Лет 31:12; Неем 7:2; Неем 12:44; 1 Кор 4:2)14Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за службата при Него. (Неем 5:19; Неем 13:22; Неем 13:31)15През онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна. (Изх 20:10; Неем 10:31; Ер 17:21; Ер 17:22)16Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.17Тогава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? (Неем 13:11)18Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израил, като осквернявате съботата. (Ер 17:21)19Затова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден. (Лев 23:32; Ер 17:21; Ер 17:22)20Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.21И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.22И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост. (Неем 12:30; Неем 13:14; Неем 13:31)23После в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки, (Езд 9:2)24чиито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.25Изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си. (Езд 10:5; Неем 10:29; Неем 10:30; Неем 13:11; Пр 28:4)26Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши. (2 Цар 12:24; 3 Цар 3:13; 3 Цар 11:1; 3 Цар 11:4; 2 Лет 1:12)27А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени? (Езд 10:2)28И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене. (Неем 12:10; Неем 12:22)29Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите. (Неем 6:14; Мал 2:4; Мал 2:11; Мал 2:12)30Така ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му; (Неем 10:30; Неем 12:1)31наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро. (Неем 10:34; Неем 13:14; Неем 13:22)
Неемия 13
Верен
1В същия ден се прочете от книгата на Мойсей на всеослушание пред народа, и в нея се намери писано, че никой амонец и моавец не бива да влиза в Божието събрание до века,2защото не бяха посрещнали израилевите синове с хляб и вода, а бяха наели против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословение.3И като чуха закона, отлъчиха от Израил цялото разноплеменно множество.4А преди това свещеникът Елиасив, който беше поставен над стаите на дома на нашия Бог, понеже беше сродник на Товия[1],5беше приготвил за него една голяма стая, където преди това слагаха хлебните приноси, ливана и съдовете, и десятъците от житото, виното и маслиненото масло, определеното за левитите и певците, и вратарите, и възвишаемите приноси на свещениците.6Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя7и пак дойдох в Ерусалим и разбрах за злото, което Елиасив беше направил заради Товия, като му беше приготвил стая в дворовете на Божия дом.8И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята.9После заповядах да очистят стаите и пак внесох там съдовете на Божия дом, хлебните приноси и ливана.10И разбрах, че дяловете на левитите не им бяха давани, така че свещениците и певците, които вършеха делото, бяха побягнали всеки на нивата си.11Тогава се скарах с първенците и казах: Защо е изоставен Божият дом?[2] И ги събрах и ги поставих на мястото им.12И целият Юда донесе в складовете десятъка от житото и виното, и маслиненото масло.13И поставих за ковчежници на складовете свещеника Селемия и писаря Садок, и Федая от левитите, и до тях Анан, сина на Закхур, син на Матания, защото се считаха за верни. И работата им беше да раздават на братята си.14Помни ме, Боже мой[3], за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него.15В онези дни видях някои в Юда, че тъпчеха линовете в събота и прибираха снопи, и ги товареха на магарета, както и вино, грозде и смокини, и всякакви товари и ги внасяха в Ерусалим в съботен ден. И аз свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна.16Там живееха и тиряни, които донасяха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдовите синове и в Ерусалим.17Тогава се скарах с благородните от Юда[4] и им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?18Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара цялото това зло върху нас и върху този град? А вие умножавате пламенния гняв над Израил като осквернявате съботата[5]!19И когато започна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, аз заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите някои от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.20Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти.21И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота.22И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой[6], и за това и се смили над мен според голямата Си милост!23В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки.24И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ.25И се скарах с тях[7] и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!26Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил – но и него чужденките жени накараха да съгреши.27И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло – да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки?28И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат[8], и аз го изпъдих от себе си.29Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите!30Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му.31Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро[9]