Влезте безплатно

Матей 26

Библия, ревизирано издание



1 Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 11:45) 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 13:1) 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, (Пс 2:2; Йн 11:47; Д А 4:25) 4 и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият; 5 но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа. 



6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Мт 21:17; Мк 14:3; Йн 11:1; Йн 11:2; Йн 12:1) 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. (Йн 12:3) 8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? (Йн 12:4) 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 10 Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене. 11 Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас. (Вт 15:11; Мт 18:20; Мт 28:20; Йн 12:8; Йн 13:33; Йн 14:19; Йн 16:5; Йн 16:28; Йн 17:11) 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 



14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: (Мт 10:4; Мк 14:10; Лк 22:3; Йн 13:2; Йн 13:30) 15 Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. (Зах 11:12; Зах 11:13; Мт 27:3) 16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде. 



17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? (Изх 12:5; Изх 12:6; Изх 12:18; Мк 14:12; Лк 22:7; Лк 22:8) 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. (Мк 14:17; Лк 22:14; Йн 13:21) 21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Пс 41:9; Лк 22:21; Йн 13:18) 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. (Ис 53:3; Дан 9:26; Мк 9:12; Лк 24:25; Лк 24:26; Лк 24:46; Йн 17:12; Д А 17:2; Д А 17:3; Д А 26:22; Д А 26:23; 1 Кор 15:3) 25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. (Мк 14:22; Лк 22:19; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:23) 27 Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! (Мк 14:23) 28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. (Изх 24:8; Лев 17:11; Ер 31:31; Мт 20:28; Рим 5:15; Евр 9:22) 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. (Мк 14:25; Лк 22:18; Д А 10:41) 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мк 14:26) 



31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мт 11:6; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 13:36; Йн 16:32) 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. (Мт 28:7; Мт 28:10; Мт 28:16; Мк 14:28; Мк 16:7) 33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня. 34 Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. (Мк 14:30; Лк 22:34; Йн 13:38) 35 Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици. 



36 Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. (Мк 14:32; Лк 22:39; Йн 18:1) 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. (Мт 4:21; Йн 12:27) 38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. (Йн 12:27) 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. (Мт 20:22; Мк 14:35; Мк 14:36; Лк 22:41; Йн 5:30; Йн 6:38; Йн 12:27; Фил 2:8; Евр 5:7; Евр 5:8) 40 Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Мк 13:33; Мк 14:38; Лк 22:40; Лк 22:46; Еф 6:18) 42 Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 



47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3; Д А 1:16) 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. (2 Цар 20:9) 50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. (Пс 41:9; Пс 55:13) 51 И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. (Йн 18:10) 52 Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. (Бит 9:6; Отк 13:10) 53 Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? (4 Цар 6:17; Дан 7:10) 54 Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? (Пс 21:4; Ис 53:7; Дан 9:26; Мт 26:24; Лк 24:25; Лк 24:44; Лк 24:46) 55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. (П Ер 4:20; Мт 26:54; Йн 18:15) 



57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. (Мк 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:12; Йн 18:13; Йн 18:19; Йн 18:24) 58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт; 60 обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: (Вт 19:15; Пс 27:12; Пс 35:11; Мк 14:55; Д А 6:13) 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. (Мт 27:40; Мк 14:58; Йн 2:19) 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? (Мк 14:60) 63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? (Лев 5:1; 1 Цар 14:24; 1 Цар 14:26; Ис 53:7; Мт 27:12; Мт 27:14; Д А 8:33) 64 Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идващ на небесните облаци. (Пс 110:1; Ис 53:2; Дан 7:13; Дан 9:26; Мт 16:27; Мт 24:30; Мт 25:31; Лк 21:27; Йн 1:51; Д А 7:55; 1 Сол 4:16; Отк 1:7) 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? (4 Цар 18:37; 4 Цар 19:1) 66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. (Лев 24:16; Мт 27:30; Йн 19:7) 67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: (Ис 50:6; Ис 53:3; Мт 27:30; Лк 22:63; Йн 19:3) 68 Познай, Христе, кой Те удари? (Мк 14:65) 



69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. (Мк 14:66; Мк 14:67; Лк 22:55; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:16; Йн 18:17; Йн 18:25) 70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина. 72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. (Лк 22:59) 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. (Мк 14:71) 75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко. (Мк 14:30; Лк 22:61; Лк 22:62; Йн 13:38) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 26

Верен

1 Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, 4 и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият; 5 но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа. 6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата. 8 А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това? 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните. 10 Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен. 11 Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение. 13 Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: 15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде. 17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици. 21 И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него[1]; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил. 25 А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза. 26 И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло. 27 Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички! 28 Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 31 Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат[2].“ 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. 33 А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна! 34 Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 75;. 35 Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици. 36 Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен. 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш. 40 И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 42 Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше. 50 А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото. 52 Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде такаст. 24;? 55 В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците[3]. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57 А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края. 59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият, 60 но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 63 Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син? 64 Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание. 67 Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха: 68 Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари? 69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина. 70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина. 72 А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава. 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75 И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Менст. 34;. И той излезе вън и плака горко. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.