Влезте безплатно

Матей 13

Библия, ревизирано издание



1 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. (Мк 4:1; Лк 8:4) 2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега. (Лк 5:3; Лк 8:4) 3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; (Мк 4:2; Лк 8:5) 4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха. 8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. (Бит 26:12) 9 Който има уши да слуша, нека слуша. (Мт 11:15; Мк 4:9) 10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. (Мт 11:25; Мт 16:17; Мк 4:11; 1 Кор 2:10; 1 Йн 2:27) 12 Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18; Лк 19:26) 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират. 14 Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: „С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. (Ис 6:9; Ез 12:2; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Д А 28:26; Д А 28:27; Рим 11:8; 2 Кор 3:14; 2 Кор 3:15) 15 Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ (Евр 5:11) 16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. (Мт 16:17; Лк 10:23; Лк 10:24; Йн 20:29) 17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. (Евр 11:13; 1 Пет 1:10; 1 Пет 1:11) 18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча. (Мк 4:14; Мк 4:15; Лк 8:11) 19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя. (Мт 4:23) 20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; (Ез 33:31; Ез 33:32) 21 корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада. (Мт 11:6; 2 Тим 1:15) 22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[1] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. (Ер 4:3; Мт 19:23; Мк 10:23; Лк 18:24; 1 Тим 6:9; 2 Тим 4:10) 23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. 



24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. 26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? 28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? 29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. (Мт 3:12) 



31 Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; (Мк 4:30; Лк 13:18; Лк 13:19) 32 то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. 



33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. (Мк 4:33; Лк 13:20) 34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; (Мк 4:33; Мк 4:34) 35 за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ (Пс 49:4; Пс 78:2; Рим 16:25; Рим 16:26; 1 Кор 2:7; Еф 3:9; Кол 1:26) 



36 Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38 нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; (Бит 3:15; Мт 24:14; Мт 28:19; Мк 16:15; Мк 16:20; Лк 24:47; Йн 8:44; Д А 13:10; Кол 1:6; 1 Йн 3:8) 39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. (Йоил 3:13; Отк 14:15) 40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, (Мт 18:7; 2 Пет 2:1; 2 Пет 2:2) 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мт 3:12; Мт 8:12; Мт 13:50; Отк 19:20; Отк 20:10) 43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. (Дан 12:3; Мт 13:9; 1 Кор 15:42; 1 Кор 15:43) 



44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. (Ис 55:1; Фил 3:7; Фил 3:8; Отк 3:18) 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. (Пр 2:4; Пр 3:14; Пр 3:15; Пр 8:10; Пр 8:19) 



47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид, (Мт 22:10) 48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, (Мт 25:32) 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, (Мт 13:42) 51 Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме. 52 А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. (П П 7:13) 



53 Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам. (Мк 6:1; Лк 4:16) 54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела? (Мт 2:23; Мк 6:1; Лк 4:16; Лк 4:23) 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? (Ис 49:7; Мт 12:46; Мк 6:3; Лк 3:23; Йн 6:42) 56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това? 57 И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом. (Мт 11:6; Мк 6:3; Мк 6:4; Лк 4:24; Йн 4:44) 58 И не извърши там много велики дела поради неверието им. (Мк 6:5; Мк 6:6) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 13

Верен

1 В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото. 2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една лодка, а цялото множество стоеше на брега. 3 И им говореше много с притчист. 34;, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; 4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва, 6 а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха. 8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. 9 Който има уши (да слуша), нека слуша. 10 Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират. 14 В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. 15 Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ 16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. 17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. 18 И така, вие чуйте притчата за сеяча. 19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя. 20 А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; 21 корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада[1]. 22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и измамата на богатството заглушават словото и той става безплоден. 23 А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. 24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде. 26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите? 28 Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? 29 А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. 30 Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. 31 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си. 32 То наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. 33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото. 34 Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говорешест. 3;, 35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ 36 Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38 нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия; 39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите. 40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни[2] и онези, които вършат беззаконие; 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби[3]. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша. 44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. 47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид; 48 и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби[4]. 51 (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи). 52 А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. 53 Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам. 54 И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса? 55 Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това? 57 И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си. 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.