Влезте безплатно

Марко 9

Библия, ревизирано издание



1 И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила. (Мт 16:28; Мт 17:1; Мт 24:30; Мт 25:31; Лк 9:27; Лк 9:28; Лк 22:18) 2 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. (Мт 17:1; Лк 9:28) 3 Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели. (Дан 7:9; Мт 28:3) 4 И им се яви Илия заедно с Моисей, които разговаряха с Исус. 5 А Петър проговори на Исус и каза: Учителю, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Моисей и една за Илия; 6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много. 7 И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте. 8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Исус. 9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого за това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. (Мт 17:9) 10 И те пазеха тази заръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите. 11 И Го попитаха: Защо книжниците казват, че трябва първо Илия да дойде? (Мал 4:5; Мт 17:10) 12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? – Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. (Пс 22:6; Ис 53:2; Ис 53:3; Дан 7:13; Дан 9:26; Лк 23:11; Фил 2:7) 13 Но ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него. (Мал 4:5; Мт 11:14; Мт 17:12; Лк 1:17) 



14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях. (Мт 17:14; Лк 9:37) 15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха. 16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях? 17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. (Мт 17:14; Лк 9:38) 18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха. 19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. 20 И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. (Мк 1:26; Лк 9:42) 21 Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. 22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни. 23 А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва. (Мт 17:20; Мт 21:22; Мк 11:23; Лк 17:6; Йн 11:40) 24 Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие. 25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него. 26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло. 27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. 28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? (Мт 17:19) 29 Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост. 30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това. 31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне. (Мт 17:22; Лк 9:22; Лк 9:44; Лк 24:7) 32 Но те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат. 



33 И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя? (Мт 18:1; Лк 9:46) 34 А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си – кой е по-голям? (Мт 18:1; Лк 9:46; Лк 22:24) 35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. (Мт 20:26; Мт 20:27; Мк 10:43) 36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза: (Мт 18:2; Мт 18:5; Мк 10:16; Лк 9:47) 37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил. (Мт 10:40) 



38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше. (Чис 11:28; Лк 9:49) 39 А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови. (1 Кор 12:3) 40 Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна. (Мт 12:30) 41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. (Мт 10:42) 



42 А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето. (Вт 13:6; Мт 18:6; Лк 14:34; Лк 17:1) 43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, (Вт 13:6; Мт 5:29; Мт 18:8) 44 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. (Ис 66:24) 45 И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол). (Лев 2:13; Ез 43:24) 50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си. (Мт 5:13; Лк 14:34; Рим 12:18; Рим 14:19; 2 Кор 13:11; Еф 4:29; Кол 4:6; Евр 12:14) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 9

Верен

1 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. 2 И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. 3 Дрехите Му станаха блестящи и изключително бели, като сняг, както никой белач на земята не може да избели. 4 И им се яви Илия с Мойсей и те разговаряха с Иисус. 5 Тогава Петър заговори и каза на Иисус: Равви, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия; 6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много. 7 И се яви облак и ги засени; и от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. 8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Иисус. 9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. 10 И те пазеха това слово, като се питаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите[1]. 11 И Го попитаха, казвайки: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде? 12 А Той им каза: Наистина първо Илия ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. 13 Но аз ви казвам, че Илия е дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, така както е писано за него. 14 И когато Той дойде при учениците, видя около тях едно голямо множество и книжници, които спореха с тях. 15 И веднага, като Го видя, цялото множество се смая и се завтече към Него, и Го поздравяваха. 16 И Той попита книжниците: За какво спорите с тях? 17 И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух. 18 И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха. 19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. 20 И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 21 И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. 22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни! 23 А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва. 24 Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие! 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него! 26 И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло. 27 Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. 28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 29 А Той им каза: Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва (и пост). 30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това. 31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора и те ще Го убият. И след като Го убият, на третия ден Той ще възкръсне. 32 Но те не разбраха думата[2] и се страхуваха да Го попитат. 33 И дойдоха в Капернаум. И когато беше в къщата, Той ги попита: Какво разисквахте по пътя? 34 А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по-голям. 35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. 36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза: 37 Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил. 38 Тогава Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не ни следва. 39 А Иисус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши чудо в Мое Име и да може скоро да Ме злослови. 40 Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас. 41 Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. 42 А който съблазни[3] едно от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето. 43 И ако те съблазнява[4] ръката ти, отсечи я. По-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 44 (където „червеят им не умира и огънят не угасва“). 45 И ако те съблазняваили: подвежда към грях кракът ти, отсечи го. По-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (в неугасимия огън, 46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“). 47 И ако те съблазнява[5] окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол). 50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.