Марко 12

Библия, ревизирано издание

1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. (Пс 80:8; П П 8:12; Ис 5:1; Мт 21:33; Лк 20:9)2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. (Мт 5:12; Мт 23:34)4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.6 Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. (Мт 26:3; Мт 26:4)8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. (Евр 13:12)9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.10 Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Мт 21:42)11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи“?12 И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. (Мт 21:45; Мт 21:46; Мк 11:18; Йн 7:25; Йн 7:30; Йн 7:44)13 Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. (Мт 22:15; Лк 20:20)14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?15 Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя.16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.17 Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. (Мт 22:21)18 След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха: (Мт 22:23; Лк 20:27)19 Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си. (Вт 25:5; Мт 22:24; Лк 20:28)20 Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.21 Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.23 При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?24 Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. (1 Кор 15:42; 1 Кор 15:49; 1 Кор 15:52)26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? (Изх 3:6; Мт 22:32; Лк 20:37)27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички? (Мт 22:34; Мт 22:35; Лк 10:25)29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; (Вт 6:4; Мт 22:37; Лк 10:27)30 ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Вт 6:4)31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. (Лев 19:18; Мт 22:39; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; (Вт 4:39; Ис 45:6; Ис 45:14; Ис 46:9)33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. (1 Цар 15:22; Ос 6:6; Мих 6:6)34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. (Мт 22:46)35 И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син? (Мт 22:41; Мт 22:42; Лк 20:41)36 Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ (2 Цар 23:2; Пс 110:1)37 Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите (Мт 23:1; Мк 4:2; Лк 11:43; Лк 20:46)39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; (Мт 23:6; Лк 11:43)40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. (Ез 22:25; Мт 23:14; Лк 20:47)41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. (4 Цар 12:9; Лк 21:1)42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; (2 Кор 8:12)44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот. (1 Йн 3:17)

Марко 12

Верен

1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина.2 И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето.3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен.4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамност. 5;.5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.6 Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.7 Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше.8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други.10 Не сте ли чели това писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.11 От Господа е това и чудно е в нашите очи“?12 И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.13 Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи.14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не?15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя.16 И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора.17 Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха.18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:19 Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си.20 Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство.21 Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият.22 (Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.23 И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.24 Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила?25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.26 А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му говори при къпината и му каза: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате.28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди?29 Иисус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ;30 и да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!“31 А ето втората, (подобна на нея): „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.32 Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг освен Него;33 и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.34 Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси.35 И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син?36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти.“37 Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите39 и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата –40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане.41 И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много.42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лептинай-дребната гръцка монета, тоест един кодрант.43 А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.44 Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.