Влезте безплатно

Лука 20

Библия, ревизирано издание



1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: (Мт 21:23; Мк 11:27) 2 Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт? (Д А 4:7; Д А 7:27) 3 И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете: 4 Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? 5 А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте? 6 Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. (Мт 14:5; Мт 21:26; Лк 7:29) 7 И отговориха, че не знаят откъде беше. 8 Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. 



9 И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време. (Ис 5:1; Ер 2:21; Мт 21:33; Мк 12:1) 10 И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен. 11 Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен. 12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха. 13 Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат. 14 Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. (Евр 1:2) 15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето? (Евр 13:12) 16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде! 17 А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“? (Пс 118:22; Ис 28:16; Мт 21:42; Мк 12:10; Д А 4:11; Рим 9:33; 1 Пет 2:6) 18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. (Дан 2:34; Дан 2:35; Мт 21:44) 19 И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат[1], защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. 



20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя. (Мт 22:15; Мк 12:13) 21 И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; (Мт 22:16; Мк 12:14) 22 право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не? 23 А Той разбра лукавството им и им каза: 24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря. 25 А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (Мт 17:27; Мт 22:21; Рим 13:7) 26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. 



27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха: (Мт 22:23; Мк 12:18; Д А 23:6; Д А 23:8) 28 Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“ (Вт 25:5) 29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен. 30 И вторият, и третият я взеха; 31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 32 А после умря и жената. 33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена? 34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват; 35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога. (Рим 8:23; 1 Кор 15:42; 1 Кор 15:49; 1 Кор 15:52; 1 Йн 3:2) 37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“. (Изх 3:6; Изх 3:16; Мт 22:32; Мк 12:26) 38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. (Рим 6:10; Рим 6:11) 39 А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза. 40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. (Мт 22:42; Мк 12:35) 41 Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син? (Мт 22:42; Мк 12:35) 42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, (Пс 110:1; Мт 22:44; Д А 2:34) 43 докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ 44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син? 45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: (Мт 23:1; Мк 12:38) 46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията, (Мт 23:5; Мк 12:38; Мк 12:39; Лк 11:43) 47 които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане. (Мт 23:14) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 20

Верен

1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, пред Него застанаха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: 2 Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти е дал тази власт? 3 И Той им отговори и каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, и Ми отговорете: 4 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? 5 А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте? 6 Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. 7 И отговориха, че не знаят откъде е. 8 Тогава Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това. 9 И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време. 10 И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен. 11 И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен. 12 Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха. 13 Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят. 14 Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше! 15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде! 17 А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? 18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. 19 И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. 20 И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя. 21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината; 22 право ли е за нас да даваме данък на императора, или не? 23 А Той разбра лукавството им и им каза: (Защо Ме изпитвате?) 24 Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора. 25 А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога. 26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. 27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28 Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ 29 А имаше седем братя. И първият взе жена и умря бездетен; 30 и вторият я взе и умря бездетен; 31 взе я и третият; така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 32 А после умря и жената. 33 И така, във възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена? 34 А Иисус им каза: Синовете на този свят се женят и се омъжват; 35 а онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 36 И не могат вече да умрат, понеже са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога. 37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа „Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“. 38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 39 А някои от книжниците в отговор казаха: Учителю, Ти добре каза. 40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. 41 И Той им каза: Как казват, че Христос е Давидов Син? 42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, 43 докато положа враговете Ти под краката Ти.“ 44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов Син? 45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: 46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията; 47 които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.