Влезте безплатно

Лука 18

Библия, ревизирано издание



1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват: (Лк 11:2; Лк 21:36; Рим 12:12; Еф 6:18; Кол 4:2; 1 Сол 5:17) 2 В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам, 5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания. (Лк 11:8) 6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? (Пс 9:19; Лк 11:9; Отк 6:10) 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? (Евр 10:37; 2 Пет 3:8; 2 Пет 3:9) 9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: (Лк 10:29; Лк 16:15) 10 Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. (Пс 135:2; Ис 1:15; Ис 58:2; Ис 58:3; Отк 3:17) 12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. 14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. (Йов 22:29; Пр 29:23; Мт 23:12; Лк 14:11; Як 4:6; 1 Пет 5:5; 1 Пет 5:6) 



15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха. (Мт 19:13; Мк 10:13) 16 Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. (Мт 18:3; Мт 19:14; 1 Кор 14:20; 1 Пет 2:2) 17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. (Мк 10:15) 



18 И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? (Мт 19:16; Мк 10:17) 19 А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“. (Изх 20:12; Вт 5:16; Рим 13:9; Еф 6:2; Кол 3:20) 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. (Мт 6:19; Мт 6:20; Мт 19:21; 1 Тим 6:18; 1 Тим 6:19) 23 И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат. 24 И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! (Пр 11:28; Мт 19:23; Мк 10:23; 1 Тим 6:9) 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога. (Ер 32:17; Зах 8:6; Мт 19:26; Лк 1:37) 28 А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме. (Мт 19:27; Мк 10:28) 29 А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство, (Вт 33:9) 30 който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят – вечен живот. (Йов 42:10) 



31 И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни. (Мт 16:21; Мт 17:22; Мт 20:17; Мк 10:32) 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, (Ис 53:7; Мт 27:2; Лк 23:1; Йн 18:28; Д А 3:13) 33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше. (Мк 9:32; Лк 2:50; Лк 9:45; Йн 10:6; Йн 12:16) 



35 А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси. (Мт 20:29; Мк 10:46) 36 И като чу, че минава множество хора, попита какво е това. 37 Казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 40 И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита: 41 Какво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам. 42 Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели. (Лк 17:19) 43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога. (Лк 5:26; Д А 4:21; Д А 11:18) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 18

Верен

1 Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: 2 В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми! 4 Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, 5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване. 6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? 9 Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: 10 Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят. 11 Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник. 12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. 14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. 15 Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха. 16 Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. 17 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. 18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? 19 А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“ 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. 23 А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат. 24 И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога. 28 А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство, 30 и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот. 31 И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни, 32 защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше. 35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37 И му казаха, че Иисус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 40 И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита: 41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам. 42 Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели[1]. 43 И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.