1Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? (Йов 14:5; Йов 14:13; Йов 14:14; Пс 39:4)2Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,3така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени. (Йов 29:2)4Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори. (Вт 28:67; Йов 17:12)5Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. (Ис 14:11)
Молитва на Йов към Бога
6Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда. (Йов 9:25; Йов 16:22; Йов 17:11; Пс 90:6; Пс 102:11; Пс 103:15; Пс 144:4; Ис 36:12; Ис 40:6; Як 4:14)7Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро. (Пс 78:39; Пс 89:47)8Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има. (Йов 20:9)9Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята[1] няма да възлезе пак; (2 Цар 2:23)10няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече. (Йов 8:18; Йов 20:9; Пс 103:16)11Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си. (1 Цар 1:10; Йов 10:1; Пс 39:1; Пс 39:9; Пс 40:9)12Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?13Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми, (Йов 9:27)14тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;15така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.16Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета. (Йов 10:1; Йов 10:20; Йов 14:6; Пс 39:13; Пс 62:9)17Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него, (Пс 8:4; Пс 144:3; Евр 2:6)18да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?19Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?20Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си? (Йов 16:12; Пс 21:12; П Ер 3:12)21И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Йов 7
Верен
1Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?2Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,3така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.4Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.5Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.6Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.7Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.8Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.9Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.10Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.11Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.12Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?13Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. –14тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,15така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.16Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета[1].17Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,18и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?19Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?20Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?21И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има[2].