1А Йов отговори:2Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!3Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени. (Пр 27:3)4Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене. (Пс 38:2; Пс 88:15; Пс 88:16)5Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?6Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?7Душата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.8Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! –9Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече! (3 Цар 19:4)10Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия. (Лев 19:2; Ис 57:15; Ос 11:9; Д А 20:20)11Каква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?12Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?13Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?14На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия. (Пр 17:17)15Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци, (Пс 38:11; Пс 41:9; Ер 15:18)16които се мътят от леда и в които се топи снегът;17когато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.18Керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;19теманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха; (Бит 25:15; 3 Цар 10:1; Пс 72:10; Ез 27:22; Ез 27:23)20излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха. (Ер 14:3)21Сега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте. (Йов 13:4; Пс 38:11)22Казах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?23Или: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?24Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.25Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?26Мислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?27Наистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си. (Пс 57:6)28И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.29Върнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми. (Йов 17:10)30Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Йов 6
Верен
1Тогава Йов отговори и каза:2О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!3Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата – затова думите ми са били необмислени.4Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.5Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?6Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?7Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.8О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!9Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!10Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.11Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?12Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?13Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?14На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.15Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,16които са мътни от леда и в които се крие снегът.17Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.18Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.19Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.20Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.21Сега и вие станахте никакви – видяхте ужас и се уплашихте.22Казах ли аз: Донесете ми! – или: Дайте ми дар от имота си! –23или: Избавете ме от ръката на притеснителя! – или: Изкупете ме от ръката на насилниците?24Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.25Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?26Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!27Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.28А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.29Обърнете се сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се – правдата ми все още стои!30Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?