Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
1След това Йов отвори устата си и прокле деня си.2Йов проговори:3Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. (Йов 10:18; Йов 10:19; Ер 15:10; Ер 20:14)4Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.5Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен. (Йов 10:21; Йов 10:22; Йов 16:16; Йов 28:3; Пс 23:4; Пс 44:19; Пс 107:10; Пс 107:14; Ер 13:16; Ам 5:8)6Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.7Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.8Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана. (Ер 9:17; Ер 9:18)9Да изгаснат звездите на вечерта и; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;10защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.11Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата? (Йов 10:18)12Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча? (Бит 30:3; Ис 66:12)13Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.14Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове; (Йов 15:28)15или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;16или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели. (Пс 58:8)17Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.18Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника. (Йов 39:7)19Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.20Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата, (1 Цар 1:10; 4 Цар 4:27; Пр 31:6; Ер 20:18)21които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища – (Пр 2:4; Отк 9:6)22които много се радват и веселят, когато намерят гроба?23Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил? (Йов 19:8; П Ер 3:7)24Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.25Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.26Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.
Йов 3
Верен
1След това Йов отвори устата си и прокле деня си.2И Йов заговори и каза:3Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!4Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!5Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!6Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!7Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!8Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.9Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;10защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.11Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?12Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча?13Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам –14с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,15или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.16Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.17Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.18Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.19Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.20Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата,21които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,22и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;23на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?24Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.25Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.26Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.