Йов повторно отговаря на Валдад. Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител
1Тогава Йов отговори:2Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?3Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата. (Бит 31:7; Лев 26:26)4Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.5Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми, (Пс 38:16)6знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.7Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.8Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми. (Йов 3:23; Пс 88:8)9Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми. (Пс 89:44)10Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.11Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си. (Йов 13:24; П Ер 2:5)12Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми. (Йов 30:12)13Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен. (Пс 31:11; Пс 38:11; Пс 69:8; Пс 88:8; Пс 88:18)14Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.15Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.16Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.17Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;18и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене. (4 Цар 2:23)19Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене. (Пс 41:9; Пс 55:13; Пс 55:14; Пс 55:20)20Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си. (Йов 30:30; Пс 102:5; П Ер 4:8)21Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене. (Йов 1:11; Пс 38:2)22Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми? (Пс 69:26)23О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!24Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!25Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;26и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога, (Пс 17:15; 1 Кор 13:12; 1 Йн 3:21)27Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.28Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него! (Йов 19:22)29Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд. (Пс 58:10; Пс 58:11)
Йов 19
Верен
1Тогава Йов отговори и каза:2Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?3Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.4И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.5Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,6знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.7Ето, аз викам: Неправда! – но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.8Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.9Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.10Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.11Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.12Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.13Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.14Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.15Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.16Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.17Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми – на децата на майчината ми утроба.18Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.19Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.20Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.21Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!22Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?23О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!24Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!25Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време[1] ще застане на земята.26И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,27когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.28Като казвате: Как ще го гоним? – и че коренът на това се намира в мен –29тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.